“Горун” означава зимен дъб. За пръв път видях и харесах това наименование в книгата “Антихрист” на Емилиян Станев. После разбрах, че има и село с такова име и, разбира се, ми стана любопитно как се стига до там, как изглежда, каква атмосфера носи.
Почти 350 км. ни деляха от него. И всички нюанси на зеленото… През Търново, Търговище, Шумен, Добрич, чак до морето – Балчик, Каварна, Тюленово, Шабла… до Горун.

selo_gorun

selo_gorun_tabelaСелото се намира н 4 км. от Шабла и на 8 км. по права линия на запад от Тюленово. Разположено е на международния път Варна – Дуранкулак. Дължината му няма и 1 км., а жителите са по-малко от 100-на.

Типичен земеделски район. В него няма особени забележителности – приятно впечатление правят малкия парк пред кметството и къщите с добре поддържани градини.

В самото село дъб – зимен или летен не видяхме. Малко над него, в посока към Варна, се намира гора от млади дървета, които за съжаление не можахме да видим от какъв вид са. Селцето Горун носеше някаква спокойна, ведра атмосфера, въпреки неособено богатия си вид ( дали, или това ние го носехме?!;).

selo_gorun2

Както при всяко пътуване и при това по-интересен бе пътя до целта, отколкото самата цел. Минахме през нос Калиакра почти по залез и се насладихме на гледката. Поразходихме се около Шабленското езеро, тузла, плаж и фар въпреки мъглата. На скалите на Тюленово природата за пореден път показа, че обича това място – мъглата постепенно изчезна в морето и слънцето се усмихна. Извън сезона навсякъде бе различно – истинско, свежо и притихнало.

Мъгла край Тюленово

ЕДИН ПЪТЕПИС НА ГОРУНА – goruna.blogspot.com