Село Горун съществува още от древността. Затова говорят намерените при археологически разкопки древни монети и предмети в южната част на селото в местността “Мамудорман”.

Първото наименование на селото е Саръмеше, което ще рече “жълт дъб”. През времето на румънската власт е преименувано за кратко на Унире, а след 1945 година на село Горун. По време на турското робство Добруджа е слабо населена, по-голямата част от територията й са пасища и гори. Масовото й заселване започва след Руско- Турската освободителна война, когато българи от Котленския край и Рижкия проход закупуват съществуващ чифлик.

gorun_seloto

Първите заселници са от 6 рода. Основен поминък им е животновъдството и земеделието. В по- късен етап се заселват още семейства и в края на 1913 година селото е наброявало 110 – 120 души с 30 жилища. През 1901 година силно земетресение срива почти всички сгради. Безводна Добруджа остро поставя нуждата от вода и това принуждава населението да започне да копае кладенци, които са с дълбочина 50 – 60 метра. Всеки род осигурява вода за своите нужди. След Берлинския договор южна Добруджа попада под Румънска власт. С цел романизация на населението, правителството въвежда изучаването и говоренето на румънски език в училището и на обществени места. През 1916 година, при изтеглянето си от южна Добруджа, окупаторите вземат като пленници хиляди българи. След две мъчителни години, през 1918 година те са освободени. От селото са откарани 7 души. Крайовския договор, сключен през 1940 година освобождава южна Добруджа от румънската власт и разрешава разменянето на българи и румънци.

Периодът на Румънското господство е белязан със съпротивата на добруджанското население против окупацията. Създадени са нелегални структури като Добруджанската революционна организация / ДРО /. Дейни участници в нея са шестима от Горун, като Кръстьо Добрев е осъден и лежи 2 години в румънския затвор “Дофтана” за противорумънска пропаганда. През септември – октомври 1940 година започва най- трудния период за хиляди българи, тръгнали към родината. С влакове, каруци и пеша започва преселението от северна Добруджа. Пристигналите в Горун са около 90 човека, чийто основен поминък е животновъдство и земеделие. Започналото през 1950 – 1951 година коопериране не отминава селото. Създадено
е трудово кооперативно земеделско стопанство / ТКЗС/ “Бригадирски труд”. Председатели на ТКЗС са били Ненчо Стефанов, Кръстьо Добрев, Минчо Трифонов. Стопанството просъществува до 1959 година, когато преминава към ТКЗС “С. М. Киров”. След промените през 1989 година земята е върната на нейните
собственици.

През 1934 година, с доброволния труд на населението в селото е построено училище. Първите учители са Атанас Кръстев, Марин Кръчмаров,Петко Петков, Атанас Зюмбюлов, Коста Великов, Надежда Костова, Деспина Атанасова, Мария Христова, Маргарита Куртева и други. От класните му стаи са излезли много
специалисти, достигнали до висши министерски постове и научни степени, като доценти, адвокати, лекари, агрономи, инженери, летци.

През годините 1952 – 1958 година жителите му достигат 700. За две години от 1957 до 1959 година е изградено читалището. Първите читалищни секретари са Васил Димитров и Коста Великов. Културно просветната дейност се ръководи от учителите. Под тяхно ръководство по- будните жители образуват театрален кръжок, фолклорна група, които изнасят програми в Горун и съседните села. В читалището се
прожектират филми, гостуват циркови програми, посещават го театрални и фолклорни групи. Има клон на библиотеката към читалище “Зора” в Шабла, чрез който се предоставят книги на населението.

През август 2008 година, след прекъсване дейността му е възстановена. Сформираната група за автентичен фолклор с ръководител Жана Рачева има записани участия на общинско, регионално и международно ниво. Библиотеката към читалището разполага с 1400 тома, благодарение на дарители.

Под ръководството на кметовете на селото, с участието на населението започва чакълиране и асфалтиране на улиците, в периода 1951 – 1952 година то е водоснабдено и електрифицирано. Кметове на селото от 1940 година до днес са Иван Ненчев, Васил Димитров, Георги Костов, Петър Ангелов, Деспина Петрова, Иван Петров, Маргарита Стефанова и по настоящем Светла Колева.

Започналото да се обезлюдява село Горун през последните години има няколко нови заселници – англичани, предпочели тишината и спокойствието на Добруджанския край, пред напрегнатия живот в големите градове на Острова. Освен тях като оазис на спокойствието е и откритата преди година къща за гости Елла.

ПО МАТЕРИАЛИ НА ВЕСТНИК ИЗГРЕВ ШАБЛА