BulgarianИ ето, че най-накрая ми се очертаха три дни отпуск, които реших да комбинирам със събота и неделя и да предприема така дългоочакваното посещение на северното ни Черноморие. Бях се уговорил с приятели да отидем първоначално на Тюленово, а след уговорена среща там с други къмпинг ентусиасти, да палаткуваме на някой плаж.
И така вторник следобяд поехме по маршрута София – Айтос – Варна – Тюленово. Искам да уточня, че това не е най-карткия път, а просто така се получи, за което съм много радостен. Пътят премина във весели разговори, мълчане, спиране на бензиностанции, пиене на бира, ядене на следолед, джанки и сумати други дейности. Малката Yaris се оказа дядовата ръкавичка, но се представи прекрасно и след 9 часа ни паркира в Тюленово. Естествено пристигаме по-тъмно. По първоначални планове ще прекараме вечерта във вилата на една приятелка. Посрещат ни баща й и брат й, повече от сърдечно. Не се бавим и бързо оформяме лятното меню.
Мале, мале. Повечето от храните, в това число и ракията са домашно производство. Отпиваме по глътка и алкохола постепенно отнема умората натрупана от дългия път, като леко и приятно ни замайва. Времето минава неусетно и към 2.00 след полунощ решаваме да се оттеглим, за да починат и телата ни.
Ако се чудите – Къде да хапнем в Камен Бряг – вижте ресторанти, заведения, кръчми или снек-бар
Сънят е дълбок и непрекъснат. Събуждам се към 9.00 напълно отпочинал и свеж. Излизам навън, за да видя това което вечерта бе скрила от очите ми. Оказва се, че вилата е в края на селото. Наоколо почти няма други съседи, а само равно поле. Качвам се на втория етаж на беседката и запечатвам няколко кадъра.
Закусваме плодове и палачинки, и беж към плажа т.е скалите, които са на 200 метра от нас. Ето и едно от малкото места, където спокойно и безопасно може да се слезе до морето.
Може би затова е и доста полазено. Това естествено не ни попречи да се насладим на обстановката, водата и слънцето.
След плажа решаваме да се поразходим из селото. Вървим покрай брега, където се откриват най-различни гледки.
Отвесни скални брегове.
Каменни мостове.
Фарът на Шабла.
Нефтена сонда.
Очакващи нощта рибари.
След разходката се отправяме да се подкрепим в заведението на Бай Пешо, което се намира в близост до фара на Шабла. Обстановката е твърде характерна, изпълнена с мирис на водорасли и ненаселена. В морето се врязва полуразрошен тръбопровод или нещо подобно.
Влизаме в заведението и разтваряме менюто. Всичко идва от морето, което пък е моят идеал за заведение. Поръчват се хайвер, рибени чорби, попчета, сафриди, мастика, айрян и бира. Който може си го може. Ние си го можем. Ето и меню за любопитните.
От масата се вижда този прозорец към морето.
Напълно задоволени и заситени, напускаме малкото ресторантче с надеждата пак да се върнем тук някой ден. Пазаруваме набързо в Шабла – храна, напитки, рибарски пособия и се връщаме в Тюленово. Там вече ни чакат останалите къмпингари и групата се заформя. Вечерта хапваме, пийваме. Някои отиват на нощен риболов. и хващат един тлъст сафрид. Тлъст, ама един. Един, ама тлъст.
Става време за лягане и героите се покриват, кой в палатка, кой на пода, кой върху легло. И така дочакваме утрото. Сутринта ставаме, закусваме и докато чакаме другите да се оправят, отиваме за едно топване в морето.
Е крайно време е да се охладим. Морето не е до колене и някои са окомплктовани със спасителни приспособления и се опитват да ми обяснят откъде изгрява слънцето. Естествено слушам внимателно, защото това ми е интересно.
След краткия плаж групата се организира и поема смело към следващата цел, а имено към Крапец. Пътьом отново минаваме през Шабла за провизии. Вниманието ми привлича едно пано.
Стига ни толкова. Ето че пристигаме на дългата няколко километра плажна ивица край Крапец и разпъваме катуна.
След това се отправяме за следобеден плаж и разходка. Плажът е достатъчно дълъг, за да изглежда пуст.
Всеки се забавлява, както намира за добре.
Едни говорят за политика.
Други се заравят спасително в пясъка.
Трети си говорят с морската пяна.
Една доста голяма част си търсят късмета, но дали го намират си остава загадка.
Денят завършва. Вечерта е време за огън, лека маса, музика, танци и забава. Изкарваме си страхотно и си лягаме по палаткаджиски. На другия ден поемаме бавно към Бургас, като пътьом се отбиваме за кратко в Камен Бряг. На мен ми изглежда, като че ли по-усойно в сравнение с Тюленово.
Палатки има досами брега.
Скалите и тук са впечатляващи.
А погледнато надолу си е доста страшно.
На брега е запален и вечният огън. Дали в памет на загиналите на скалите младежи или просто така, не знам.
Спираме и на известната Мидена Ферма, превърнала се в мащабна туристическо-консуматорска дестинация. Впечатление правят огромния брой змии, които обитават морето около заведението.
Хапваме по супа и се отправяме към Ачкомобила (колата). С лека носталгия, към изминалите неусетно три дни, групата се разделя в Каварна. Табелата указва пътя ни.
За жалост нашата група е към Бургас, а от там в посока София. Сбогуваме се с този наистина прекрасен край на нашата малка България, като съм сигурен, че пак ще се върнем там, ако не скоро то догодина, живот и здраве.
Текст и снимки – http://dobrikk.wordpress.com/
КОМЕНТИРАЙ