Милена Орозова
в-к Монитор

Лагуната край Калиакра е спокойна дори при мъртво вълнение

Десетки хора всеки ден, съвсем без да искат, подминават едно райско кътче с богата история , запазило в себе си някои  от най-секретните тайни на комунизма. Болата се намира на метри от нос Калиакра, но почти никой не подозира за съществуването и.  Не от невежество, а просто защото, ако някой не ти го е показал, няма начин да разбереш, че съществува. От която и страна на нос Калиакра да застанеш, трудно можеш да го съзреш. А ако караш по пътя, със сигурност ще го пропуснеш, тъй като ръждясалата табелка, която го обозначава, едва се чете.

Болата - снимка на Румен Костадинов
Болата отвисоко – снимка на Румен Костадинов

Сякаш секретните комунистически постове още бдят над базата, в която преди 1989 г. се е осъществявала най-важната и най-тайната по онова време връзка – между Тодор Живков и Леонид Брежнев, а по-късно  и с Михаил Горбачов. Секретният телефонен кабел е минавал точно там, където днес човек би помислил, че няма нищо. Обрасла с тръни и преградена с червени скали, отбивката от пътя между село Българево и нос Калиакра изглежда като път към задънена улица. Бодливата тел след няколко метра и вехтите табели, че мястото се охранява и е забранено за влизане, съвсем подсилват чувството, че пътят съвсем скоро ще свърши.

Всъщност път не е точната дума, тъй като това е по-скоро асфалтирана пътека, криволичеща до неузнаваемост. Идеално място някой убиец да се отърве от жертвата си, би си помислил опитен криминалист. Цяло щастие е, че насрещно движение в момента няма, тъй като широчината на асфалтираната пътека е колкото да мине една кола.

bolata7В нишите на скалите, от двете страни, личат следи от автомобилни гуми, собствениците на които са направили отбивки, за да могат да се разминат. Скалите скриват слънцето, а човек почва да се озърта с чувството, че е попаднал в тунел. След няколко метра обаче се появява сребърна светлина. Спокойното като езеро море отразява слънчевите лъчи и заслепява очите. Точно в момента по радиото съобщават за мъртво вълнение на морето, големи вълни и опасност от удавяне. В гледката пред мен , обаче, няма и следа от подобни катаклизми.

Морето е бистро и спокойно като езеро. В далечината се чува бученето на вълните и се вижда как те се разбиват в изкуствено изградена от  бетонни блокове преграда. От двете страни на райския залив огромни скали преграждат останалия свят от приказното място. Наситено червените пластове на скалите се редуват с по-бледи, после дори бели и накрая отново керемиденочервени. Тук преди хилядолетия е било морско дъно, а пластовете са белег на времето, разказва възрастна жена, която продава сладолед на плажа. Оказа се, че въпреки секретността си тази местност, наречена Болата, си има всичко необходимо, за да може съвременният човек да се почувства почти като в рая. След дългия преход по еднолентовия път с двупосочно движение и табели, че влизането е забранено, заведенията с вкусна скара, сламените чадъри и шезлонгите изглеждат почти невероятно. Още по-фантастично изглежда и заливът, който почти не помръдва, а в кристално чистата вода плуват пасажи малки рибки. Още по-странно изглеждат лимузините, паркирали в храстите около скалите.

Не само със скъпи коли, но често и с вертолети, баровците пристигат в тази местност. Основното им занимание е гмуркането, разказва жената със сладоледа, която повече се интересува от разговора, отколкото от децата, които сочат сладоледите във фризера.

На всеки, който я попита за историята на това място, тя с охота обяснява, че преди 1989 г. от тази лагуна е тръгвал секретният подводен кабел за червения телефон, свързващ България със СССР. Мястото е било охранявано от десетки тежко въоръжени военни, които се целели дори в пилетата наоколо. Днес за секретната комунистическа база свидетелстват бодливите мрежи, ограждащи скалите над лагуната и няколкото порутени постройки, в които се е помещавала свързочната техника.

Все още има военни в района, но никой не знае какво правят, има места, които още са забранени за преминаване, продължава продавачката, която предпочита да й викат лельо, вместо по име.

Не само заради военните постове, местността е трудна за преминаване. Днес тя е и резерват, в който е позволено да се върви само по обозначените места. Не че има табели, но и без това скалите и буйната растителност са препятствие, а човек може да ходи само по отъпканите пътеки. Една от тях води до бившата военна наблюдателница, от която гледката към нос Калиакра не може да се опише. Няма как човек, стигнал до високия връх на червената скала и надничащ далеч в историята към нос Калиакра, да не се сети за преданието за 40-те  девойки, които си оплели косите и са се хвърлили в морето, за да се спасят от турско робство.

Според легендата те се превърнали в лебеди и тюлени и дълго време след това се връщали до родния бряг, за да му се порадват. И аз се взирам с надежда в морската шир, за да видя тюлена монах, който тогава  бил свидетел на смъртта на девойките и още плувал в околността.

Но това все пак са само предания, които допълват, но не описват реално райския залив на Болата. Може би колкото по-малко се знае за него, толкова по-добре за природата и птиците в него. Но невъзможно е човек да се потопи в това място и да не се изкуши да разкаже за него.