Юлий Стоянов
списание “ЧЕРГА”

Археологически разкопки на големия остров Водолюбивата растителност и богатата фауна вероятно са сред причините в края на VІ хил.пр.Хр най-ранните земеделци да изберат брега на Дуранкулашкото езеро за място на първото селище в Добруджа. През следващите две хилядолетия на Големия остров се развива един от центровете от праисторическата епоха в региона. Поради липсата на гори в околността праисторическите жители започват да строят сградите с камък от острова, което е най-ранната каменна архитектура в Европа извън Елада, обясни специално за сп. “Черга” чл.-кор. проф. дин Хенриета Тодорова, ръководител на 30-годишните археологическите проучвания в Дуранкулак. В продължение на почти две хилядолетия на Големия остров възникват последователно шест селища, като всяко от тях е построено върху руините на предишното. Каменните стени на жилищата, размерите на сградите до 120 кв.м и изяществото на керамичните съдове, използвани от техните обитатели, впечатляват всеки, който посещава езерния остров и се докосва до останките от тази отдавна изчезнала цивилизация.

Златни находки от Дуранкулак в Историческия музей в ДобричПроучването на най-големият археологически обект от праисторическата епоха в Добруджа и откритите находки разкриват както жилищната архитектура и начина на живот, най-ранната металургия и земеделие през каменно-медната епоха, така и социалната организация през V хил.пр.Хр., обясни археологът. Златните находки от Дуранкулак се сходни с гробния инвентар от прочутия Варненски халколитен некропол. За разлика от Варна, при Дуранкулак са проучени не само гробовете, но и селището на групите, обитавали тогава красивия микрорегион. Краят на това културно развитие вероятно е свързан с климатични промени и екологична криза.

В края на ІІ хил.пр.Хр. обаче на Големия остров възниква ново селище, което се превръща в културен и търговски център на Добруджа и Долнодунавския регион през късната бронзова епоха. Тогава езерото има пряка връзка с морето и жителите на селището подържат оживени презморски контакти. Произведените там керамични съдове са намерени в далечна Троя, разказа за най-новите научни открития  Хенриета Тодорова.

женска фигура (идол) от ранната каменно-медна епоха С основаването на Калатис (дн. Мангалия) от елински колонисти в края на VІ в.пр.Хр. Големият остров в Дуранкулашкото езеро се превръща в място за жертвоприношения от мореплавателите, които плават покрай Западното черноморско крайбрежие, и от живеещите наоколо елини и траки. В естествена пещера в скалата е изсечен храм на малоазийската богиня Кибела, а разкритите 150 ями с жертвени дарове показват голямата почит към богинята и популярността на нейния култ.

Заедно с новооткрития монументален храм на Кибела в античния Дионисопол (дн. Балчик) скалното светилище от езерото е интересен паметник за религиозния живот по западните брегове на Понта през елинистическата епоха.

Големият остров в Дуранкулашкото езеро е първият праисторически музей на открито в България. Първоначалната консервация на археологическите останки е завършена, а до острова има изградени дървени пътеки и обезопасени маршрути. В ателиетата на археологическия парк всеки любител на миналото и посетител на Дуранкулашкото езеро има възможност да се запознае с различни праисторически технологии – как се правят накити от мъниста, как се изработват сечива от кремък или керамични съдове. Така той може да отнесе вкъщи не само впечатления, но и спомен от едно пътешествие на езерния остров и от неговите древни жители. Микрорегионът на Дуранкулак е великолепно съчетание от екологично многообразие и културно-историческо наследство, а неговото разположение непосредствено до Е-79 – главния път между Варна и Констанца, го превръщат в алтернативна дестинация за туризъм на черноморския бряг.