На 2 км южно от Камен Бряг и на 18 км североизточно от Каварна се намира Националният археологически резерват „Яйлата“ – приморска тераса с площ 300 декара (45,3 хектара), отделена от морето с 50-60 метрови скални масиви.

Тук се намира пещерен ‘град’ от 101 ‘жилища’, заселени още през V хилядолетие пр.Хр. Три некропола (фамилни гробници) от III – V век са издълбани в скалите. Некропол №1 е възникнал около издялано светилище, обърнато към изгряващото слънце. В северната част на ‘Голямата Яйла’ се намира малка ранновизантийска крепост, изградена в края на V век. Частично са запазени четири кули и една кула-порта. От античността са съхранени още светилище, жертвени камъни, винарни, четири вкопани гробници и други. През средновековието пещерите са използвани като манастирски комплекс. По стените на някои от тях личат прабългарски знаци – руни, кръстове и каменни икони.

Местността ‘Яйлата’ е обявена за археологически резерват с решение на Министерски Съвет през 1989год. Той обхваща сравнително голяма площ от бреговата ивица, започваща северно от село Камен Бряг и достигаща на юг до курорта ‘Русалка’, както и морската ивица с широчина 500 метра по протежение на брега. На територията на археологическия комплекс се намират многобройни паметници, принадлежащи на различни исторически епохи, от VI хилядолетие пр.н.-е. до средата на XI век. Редовните археологически разкопки водят своето начало от 1980 год., като усилията бяха насочени главно към проучване на ранновизантийската крепост, некрополите от скални гробници, пещерните комплекси.

Не по-малко значими са и останките под вода в акваторията на резерват Калиакра. Огромната дъга на залива на Калиакра е една единствена защита от северните и източните ветрове на корабите от най-древно време и естествен пристан за извършване на товаро-разтоварно работи. Освен това следи от приставане на кораби има и на Русалка и на Яйлата.

От морското дъно са извадени каменни котви, каменни щокове от каменно-дървени котви, части от оловни котви, железни котви и разнообразен керамичен материал. В залива на Калиакра през 1791 година руската флота начело с адмирал Ушаков нанася поражение на турския флот, при което потъват много кораби. При хвърляне на мрежи от рибари в шлефа на около Калиакра до 60 метра дълбочина се е попаднало на останки от антични и средновековни кораби. Всичко това доказва, че акваторията около Яйлата е с културни останки.

Името ‘Яйла‘ е от тюрски произход и на български означава ‘високо пасище’.

Легендата разказва, че на Яйлата прекарал последните си дни римският поет Овидий, заточен в град Томи (дн. Кюстенджа) от император Август. Приятелите му го измъкнали от град Томи с кораб.Овидий се приютил в залива на Яйлата и бил укрит от местното население.

Крепостта

В северната част на равнинната тераса, т.н. Голяма Яйла, се намира малка крепост. Мястото, където е построена, леко доминира над околния терен, отделено е от север и изток от морето с отвесни с височина над 20 метра скални масиви. Това е наложило изграждането на отбранителни крепостни стени само от запад и юг. Последните са широки 2,60 метра и са с обща дължина 130 метра. С фронт към сушата пред западната стена се издават четири плътни кули, а в източния край на южната стена е била разположена портата на крепостта. Лицата на отбранителните съоръжения са прецизно изградени от плътно прилепени един към друг каменни дялани блокове, които на отделни места достигат дължина до 2,00 метра и широчина до 0,70 метра. От вътре, прилепени до крепостните стени да построени три добре запазени, еднораменни стълби. Те са разположени така, че са давали възможност за бързо и безпрепятствено придвижване на бранителите до платформата на стените и кулите. Във вътрешността на укрепителното селище е разкопана неголяма по размер площ. Разкрита е част от главната улица, водеща от входа до центъра на крепостта и една голяма сграда, която вероятно е служела като караулно посещение. Интерес представлява прилепеното към една от постройките каменно стълбище, което показва, че тя се е издигала на два етажа.

Най-невралгичният и важен пункт и да функционирането, и за отбраната на крепостта и била портата. Тя е от типа кула – порта с два входа с широчина 2,60 метра. Външният е бил преграждан със спускаща се врата (т.нар. катаракта), а вътрешният – с двукрила, залоствана с масивни дървени греди, които са се прибирали в специално направени за тази цел дълбоки канали в крепостната стена. Над входа, който е бил засводен, се е извисявала надвратната кула, осигурявала по-добрата охрана на портата и терена около нея.

Откритият разнообразен археологически материал – изработени от мед, бронз, кост и глина предмети, както и многобройни монети, показват, че крепостта в местността Яйлата е била изградена в края на V – началото на VI век. Съществувала по времето на едни от най-силните и опустошителни нападения на славяни и прабългари, нейния живот продължил съвсем кратко. Разрушена окончателно някъде около последната четвърт на VI век, над нейните опожарени руини животът замира за около три века. Едва през IX век около нея възниква старобългарско селище. По същото време портата е била преградена със зид от преупотребени каменни блокове, а при потерната в западната стена е бил изграден малък параклис. Както повечето селища в Добруджа и това в Яйлата е унищожено от печенезите в средата на XI век. Фактически, след тази дата на Голямата Яйла животът напълно.

Пещерите

На територията на резервата са разположени голям брой, дялани от човешка ръка единични или групирани в комплекси пещери. Само на Голямата Яйла те са 101. В продължение на няколко години с помощта на пещерняци, геодезисти и техници бе извършено пълното им документиране. Пещерите са разположени на няколко нива в отвесните скатове, ограничаващи местността към Добруджанското плато и морето. Използвани са в продължения на хилядолетие като жилища, някои от тях като гробници или църкви. През ранновизантийския период – V – VI век те са служели за монашеска обител, т.е. тук е съществувал един от т.нар. скални манастири в Добруджа.

Скалните Некрополи

Над 120 са гробните съоръжения в откритите три некропола в резервата, издълбани в скалистото равнинно плато или в отвесните склонове. В южната част на Яйленската тераса са проучени няколко гробници от т.нар. пещерен тип. Те са в основата на скалния масив и се състоят от малки преддверия, през които се влиза в гробната камера, която е с правоъгълен план.

По-системно е проучен некропол №1, който се намира на Добруджанското плато на около 700 метра северно от споменатата вече ранновизантийска крепост. Разположен е по венеца на извисяващия се на около 50-60 метра над морето скалист бряг. По своя архитектурен план гробните съоръжения се обособяват в няколко основни типа:

Пещерен тип с малки шахтовидни преддверия със или без стъпала; Гробници, при които камерите са със сравнително голям, обикновено правоъгълен или елипсовиден отвор към повърхността, затварян с дялани каменни плочи. Обикновено този тип гробници са с по-добре оформени преддверия и стъпала;

Гробовете с правоъгълна или елипсовидна форма, покривани с една или няколко дялани плочи. (В този тип съоръжения са погребвани деца). Некрополът е възникнал около издяланото в скалата светилище. Както и по-голямата част от гробните съоръжения то е обърнато с лице към морето, по посока на изгряващото слънце.

Некропол № 12, от който са проучени 14 гробници се намира непосредствено на изток от село Камен Бряг. За разлика от некропол № 1 тук гробниците са обособени на малки групи с ориентация  както изток-запад, така и север-юг. Повечето от тях са с по-големи размери и много по-прецизно издялани. Особен интерес предизвиква гробница № 2, на чиято източна стена се намира стилизирано изображение на бича глава – единствената пластична украса, открита до този момент в изследваните некрополи.

С малки изключения почти всички гробници са били ограбени още в древността или по-ново време. Намереният гробен инвентар – глинени паници, гърнета, чаши, лампички, бронзови и железни токи, стъклени маниста, монети и други ги датира в хронологическите граници на II – V век. Гробниците са били фамилни, функционирали са продължително време като в някои от тях бяха открити до 15 скелета.

Некрополите в археологически комплекс „Яйлата” поставят за разрешаване пред нас доста важни и интересни въпроси, свързани не само с погребаните обичаи, а най-вече с тяхната етническа принадлежност. Формално-типологически сравнение на съоръженията на в проучваните некрополи показва повече сходство с подобни от територията на Североизточното Причерноморие, отколкото с тези на от Източните Родопи, Странджа-Сакар и други райони на нашата страна. Затова свързваме тяхната поява по Добруджанското Черноморско крайбрежие с нахлуванията и заселването на тук на „варварски” племена и то най-вероятно от сарматски произход.

Природата

„Яйлата” не само съхранява интересни и значими културно-исторически паметници, а е и неповторима природна даденост. Разнообразен е растителния и животинския свят. Тук гнездят преминават за зимуване към бреговете на Африка над 178 вида птици. Тук са регистрирани повече от 270 вида фауна. Едни от най-интересните са:

Среден корморан Phalacrocorax aristotelis (Linnaeus, 1761)

У нас гнезди в пещерите по скалистото крейбрежие само между с. Тюленово и н. Калиакра. Защитен вид. Включен в Червената книга на България с категорията застрашен вид. Числеността му от 25-30 гнездещи двойки през 1978 се е увеличила вече на 150-170 двойки.

Голяма дропла Otis tarda Linnaeus, 1758

У нас в края на 19в. гнездила повсеместно. В началото на 20в. числеността й започва силно да намалява. Към края на 70-те години само единични двойки мътят в Добруджа. Отделни ята зимуват тук и южно от Стара планина. Сега вече голямата дропла не гнезди у нас и рядко малки групи от предимно млади птици посещават региона. Размножаваща се популация съществува в Испания и Унгария. В Украйна и Русия видът е силно намалял. Украинските дропли са постоянни и само при много студени и снежни зими предприемат недалечни миграции на юг, достигайки и България.

Малка дропла, стрепет Tetrax tetrax (Linnaeus, 1758)

В миналото гнездила в Средна и Южна Европа. От края на 19в. числеността й рязко намалява. Понастоящем гнезди само на Пиринейския п-ов, Франция, Италия, в степите на Русия и Централна Азия, източно от Азовско море. Вероятно още от 70-те години вече не се размножава у нас. Не е наблюдавана и през зимата. Защитен вид. Включен в Червената книга на България с категорията изчезнал вид.

Тюлен монах (Monachus monachus) Hermann, 1779

Тюлена монах е изчезнал вид. В миналото е обитавал скалистото крайбрежие на Черно море около н. Калиакра, Маслен нос и Странджа. През 1936г. около н. Калиакра са живели 128 тюлена, през 1979 – два, а след 1980г. видът не е наблюдаван повече тук. Родните рибари са избивали поголовно тюленчетата под предлог, че са изяждали рибата. Надежди за възкръсване на тюлена дават сведенията, че създанието отново е било забелязано на турския бряг на Черно море преди 2 години. Все още малка популация съществува по турското Черноморско крайбрежие, в Егейско море, по островите и африканското крайбрежие на Средиземно море. Включен е в Червения списък на IUCN с категорията критично застрашен; CITES, Бернската и Бонската конвенции. Видът навсякъде е защитен.

Виа Понтика

В България могат да се наблюдават почти 70% от птиците, обитаващи европейския континент, поради минаващите през страната ни трансконтинентални миграционни орнитоложки пътища – Виа Понтика и Виа Аристотелис, влажните зони по българското черноморско крайбрежие и река Дунав, както и разнообразните природни условия във вътрешността. Най – подходящи места за наблюдение има по Дунавското крайбрежие, по Северното Черноморие (вкл. Яйлата, нос Калиакра), по Южното черноморско крайбрежие, в Национален парк Шуменско плато, в Провадийското плато, в резерватите Горна и Долна Топчия край река Тунджa.

Виа Понтика e Втoрият по “натовареност” миграционен път в Европа. След Гибралтар (Испания), през този миграционен коридор минават най-много от птиците в Европа и Азия. Виа Понтика минава по Черноморското крайбрежие.

текст: Драган Горанов