На 12 март 2010 година в град Шабла  се проведе публично обсъждане на постигнатите резултати при реализацията на дейностите по проект  „Междурегионално сътрудничество за модерно управление на защитени местности и развитие на устойчив туризъм”. На срещата присъстваха представители на  нестопански организации, работещи в сферата на регионалното развитие, опазването на природата, туризма, експерти в сферата на екологията, експерти от общинска администрация, общински съветници, граждани и фирми от община Шабла.

Основната цел на проекта е да допринесе за модернизиране на общинското управление на защитените местности Шабленско и Дуранкулашко езеро, в рамките на правомощията и отговорностите на общината, според действащото в България законодателство, чрез механизмите на междурегионалното сътрудничество и прилагането на успешни и добри европейски практики.

Подписаният договор за безвъзмездна помощ  е на обща стойност 262 616 лв., от които 85 % се осигуряват от Европейския фонд за регионално развитие, а 15 % са национално съфинансиране.
Продължителността на проекта е 12 месеца.Той се осъществява в сътрудничество с област Вастра Гьотланд – Швеция на базата на техния опит и програма за възстановяване на езерото Хорнборг.
Срещата откри главният архитект на община Шабла Татяна Нейкова и представи накратко целите на проекта. На вниманието на присъстващите бяха предоставени разработените мастър-планове на защитените местности Шабленско и Дуранкулашко езеро от екип с ръководител проф.арх. Иван Никифоров.

Архитект Нейкова обясни че, на това събиране на целевата група се прави отчитане на дейностите по проекта, а мастър-плановете са само продукт, който тепърва  ще се процедира съгласно разпоредбите на Закона за устройство на територията. Ще бъде насрочено по-късно, официално публично обсъждане след което, в законовите срокове ще се приемат възражения по изработените планове. Това ще стане след приемането на Общия устройствен план на община Шабла.

Кметът Красимир Кръстев оцени като много добри възможностите, които дава този проект, а именно да ползваме добри европейски практики и да управляваме защитените си територии така че, всички заинтересовани страни да бъдат удовлетворени и природните дадености запазени. Реализацията на няколко екологични проекта в момента е добра предпоставка, целите заложени във всеки от тях да се реализират, защото предвидените дейности взаимно се допълват.

Презентация на разработените мастър- планове направи проф.арх.Иван Никифоров. Като много благоприятен, той посочи факта, че териториите- предмет на разработката са общинска собственост и не се налагат допълнителни процедури. Плановете са чудесен инструмент за последващо развитие, осъществяване на проекти и идеи, привличане на инвеститори, посетители, за превръщането на общината в привлекателна дестинация с алтернативни форми на туризъм. Те предвиждат направата на еко-пътеки, изграждането на информационен център, построяването на наколни пътеки през крайбрежните тръстикови масиви, рибарски мостици. Предвижда се до археологическите разкопки на Големия остров да се направи възстановка на праисторическото селище и намерените останки да се подредят в хронологичен ред.

проф.арх.Иван Никифоров представя мастър планове за Дуранкулашко и Шабленско езеро

В мастър-плановете е залегнала идеята за изгражадане на чайни за посетителите, на заслони от различен вид за наблюдение на птиците.  Предвид статута на част от защитената местност “Шабленско езеро”, възможностите за реализация на разностранни дейности са ограничени, но и за тази територия авторите на разработките предвиждат изграждане на пешеходни обходни маршрути, заслони за наблюдение на редките птици. Мастър-плановете и на двете езера изключват автомобилния транспорт като средство за придвижване в защитените територии, за да не се смущават обитателите им.
В обсъждането се включиха кметът на Дуранкулак Зюмбюл Медаров, Павел Симеонов- фондация “Льо Балкан “, Димитър Георгиев от Българското дружество за защита на птиците.

Като благодари на присъстващите за участието в обсъждането арх.Т.Нейкова каза, че предстоят още много срещи във връзка с мастър-плановете докато, те бъдат окончателно приети и всички заинтересовани страни ще могат да направят възраженията и предложенията си.
След обсъждането екипът на проекта и авторите на разработките дадоха пресконференция.

Г-н Кръстев, на какво се дължат големите морски вълни по Черноморието от последните дни?

Красимир Кръстев: Трудно е да обхвана всички възможни причини. Основната е, че сега е зимният сезон, когато водата е по-студена. Преобладаващите ветрове са източни или североизточни, когато те са по-силни, водят до силни вълнения. Вчера и предната нощ вятърът беше с пориви до 67 км/ч, повече източен. Комбинацията от условия доведе до вълнение, което е нехарактерно дори за нормалните зими в този регион. Вълните бяха около седем метра високи. Имаме снимки, на които се вижда, че мярката не е преувеличена, тъй като вълните се качваха по естакадата, която е 8 метра висока и на моменти те я обливаха. Пораженията, които нанесе това вълнение, са свързани с инфраструктурни обекти по крайбрежието, които са свързани с укрепване на брега. Рибарските лодки, които нормално зимуват при едни условия, бяха застрашени, а голяма част от тях – повредени. По бреговете, където и без това има ерозия, в следствие на това силно вълнение, много големи участъци са пропаднали допълнително или просто са изчезнали от картата на България.

Как се справяте с такива големи вълни? Какви съоръжения имате изградени срещу подобни вълни?

Красимир Кръстев: Естакадата край Фара на нос Шабла е недействащо съоръжение, правена е през 60-те години с идеята от върха да се добива нефт и евентуално да служи за претоварване на нефта на кораби. Тя от двайсетина години не се поддържа в добро състояние и затова достъпът до нея е затворен. Споменах за естакадата, за да кажа, че има мярна единица за това колко са високи вълните. Това наистина е силно вълнение, над нормите на обикновено случващото се в нормалните зими. Видно е от това, че има много пострадали съоръжения в голям участък от брега – хотели, други брегови съоръжения по южното крайбрежие също са пострадали. Това вълнение ни създаде доста неприятности, на много хора, които са пряко засегнати, ще им се отрази зле.

Най-вероятно големите морски вълни са съпроводени и от подводни течения. Каква е причината за тези течения, само ветровете ли?

Красимир Кръстев: Има сезонни течения, които се образуват от натиска, който оказва преобладаващият вятър в дълги периоди от време. Този сезон – зимата и ранната пролет е точно такъв. Преобладаващите ветрове в една горна граница са силни, от север-североизток, теченията са силни. Затова в комбинация с по-източен вятър нанася по-големи щети, защото това е една вълна, маса, която е започнала да се движи в определено направление и не може да спре като така трябва да има фактори, които да й помогнат да стори това, което обикновено става като мине през сушата и вятърът духа от запад, от брега навътре. Тогава вълнението се успокоява и теченията са по-слаби. Такова време се очаква около петък, събота.

След като тази естакада не е действащо съоръжение, смятате ли да изграждате диги или други укрепващи съоръжения?

Красимир Кръстев: Укрепването на крайбрежието на Черно море и на река Дунав е приоритет на държавата, като бенефициент е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Има една брегоукрепителна схема на цялото крайбрежие, която по предложение на „Геозащита” – Варна, които водят наблюдение върху цялото българско черноморско крайбрежие, чрез тях като институт можем да правим предложения за брегоукрепване.  Участъкът между Крапец и Езерец е записан като най-бързо изчезващата суша на територията на Черно море засега. Там имаме най-силни ерозионни и абразивни процеси, но поради липса на достатъчно средства засега не са предвидени никакви мерки. Имаме участъци, които са укрепени, но това, което се случва с тия съоръжения, е следното: там, където започва или свършва съоръжението, в околните участъци цялата кинетична енергия, която е спряна веднъж в следствие на това, че е укрепено, оказва много по-голямо въздействие вляво и вдясно на укрепената част. Сега се наблюдават точно такива процеси в Крапец, където имаме един укрепен участък, от южната и северната страна на този участък вече имаме много суша, която е изчезнала, а и самите съоръжения се нуждаят от допълнителни мерки, тъй като повече от 30 години не са били ремонтирани по никакъв начин или превеждани в добро състояние. Това е процес, който не е еднократна мярка, а трябва постоянно да имаме грижа за територията на България. Поради липсата на средства това не се изпълнява. Времената, в които живеем, са такива, че едва ли можем да разчитаме в скоро време да се случи. Принципът е да се защитава територия, която е укрепена отзад. Ние изграждаме такова съоръжение на Дуранкулак, на брега, който е граница между морето и къмпинга отзад. От две години неговото изграждане върви, там на около 80% от дейностите, които трябва да бъдат направени, са извършени. Най-важната част, укрепване на границата между морето и съоръжението, не е довършена. Това е предпоставка да се разруши и това, което е изградено. Проектът е спрян, той е от онези проекти, които спряха и преразгледаха от МРРБ, очаква се да се продължи проектът, надяваме се това да стане през пролетта, когато сезонът е благоприятен за по-активно строителство. Надявам се да довършим това брегоукрепване във вида, в който проектантът го е замислил, за да изпълни съоръжението своите функции.

БРЕГЪТ МЕЖДУ КРАПЕЦ И ЕЗЕРЕЦ Е СИЛНО ЗАСТРАШЕН  ОТ ЕРОЗИЯТА

Колко би струвало изграждането на едно такова съоръжение? Вие колко средства сте вложили досега?

Красимир Кръстев: На три етапа са влагани средства, досега са вложени около 4,5 млн. лв. Третият етап, който е окончателен, за да се завърши целият обект, е около 2,2 млн. лв. Направени са някои редукции – изпълнителят на проекта и МРРБ са се договорили, но още нямаме точни данни. Като се финализират разговорите и се подпишат договорите или съответните анекси към договорите, тогава ще дойдат при нас за размразяване на обекта и ще разберем икономическите стойности, които са заложени.

Каква част от бреговата ивица на Шабла е изчезнала?  С какви темпове върви този процес?

Красимир Кръстев: Ние не поддържаме подобна карта, няма как да извършваме такива замервания. Данните ги има във Варна, в института, който се занимава с това. Видимо около шест метра за три години, има участъци, където брегът е паднал. Преди около три дни минахме, за да заснемем едни участъци, защото там има общински земи, които са непроизводителни гори, които някога са засаждани с цел укрепване на брега. Сега шест реда дървета са паднали в един участък, което означава – отстояние около метър и нещо, плюс три метра път е имало отпред. Това означава, че една ивица на места до шест-девет метра, разбира се не по цялото протежение, което е около три километра, но на места от шест до девет метра от няколко години брегът е паднал и е отишъл в морето. Този участък, за който говорим, е около три километра, там постоянно има свличане на почва в морето и намаляване на сушата за сметка на водата, т.е. намалява територията на България.

Какви са щетите във връзка с наводненията от последните дни?

Красимир Кръстев: Като спре вълнението, тогава можем да преценим. Сега тези съоръжения ги облива водата в голямата им част и е трудно да преценим, но има видими щети. Трябва експерти да си кажат мнението в удобно за оценка време. Има и счупени рибарски лодки, има и две-три отнесени от водата, но няма значение дали е унищожена или е отнесена, защото не се очаква да се намери това, което морето е взело.

Знае ли се към момента кой ще поеме разходите за тези щети?
Красимир Кръстев: Ако нещо е застраховано – застрахователите, но хората нямат такава практика и избягват да се застраховат, защото щетите винаги са по-големи от щетите, оценени от застрахователите като риск, или не желаят да застраховат за големи суми. Диспропорцията е голяма, защото всеки казва „точно на мен ли ще се случи?”.

Имат ли хората навик да застраховат имуществото си?
Красимир Кръстев: Нямат за съжаление. Поне това показва опитът и със земетресенията, и с други бедствия, които се случват.

Докога се очаква да продължат големите морски вълни? След спирането им ли ще оценявате щетите?

Красимир Кръстев: Очаква се нова порция силен вятър от север-североизток в четвъртък вечерта. Тези фронтове, които минават, са силни ветрове, не е изключено ако те са морски, от морето и ако вятърът е източен, североизточен или югоизточен, да доведат до щети. Да се надяваме, че няма да бъдат толкова силни и всичко ще бъде нормално.

Има ли необходимост от специално обезопасяване на бреговата ивица в такива моменти?

Красимир Кръстев: Тези хора, които се грижат за лодките и за съоръженията си, свързани с теглене на лодки, инвентар, те ходят, преглеждат ги, прибират. Тъй като с години не е имало подобно вълнение, т.е. вълните не са достигали определени точки от сушата, хората обикновено са урбанизирали територията там, където сега стигаха вълните и върху тези съоръжения има щети. Те имат едни съоръжения, скари, по които изтеглят лодките. Това всичко сега е унищожено и трябва да го правят наново. Основната част от инвентара им като мрежи, лодки, които са спасени, те успяха да се справят и ги изтеглиха на безопасно място с трактори и с друга техника. Това, което остана като брегова инфраструктура, която си бяха направили, за да минат по сушата към морето и обратно, е разрушено, защото е неподвижно, а сега морето достигна до него и го унищожи.

Има ли хора, които въпреки големите вълни ходят край морето? Съществува ли опасност за тях?

Красимир Кръстев: Има любители на екстремното, ходят да правят снимки и да се разходят, защото има определен чар и известна доза адреналин като гледаш природата как се е разбесняла. Няма случаи на някой, който да е изпаднал в беда.

Освен по рибарските лодки и по инфраструктурата, има ли поражения за хотели или заведения, които са по-близо към морето?

Красимир Кръстев: Нашите урбанизирани територии са в дълбочина или на високи брегове, засега нямам сведения да има хотели или други такива обекти, които да са претърпели щети.

Бившият областен управител на Добрич Ердинч Хаджиев е обвинен в злоупотреба с 32 дка край фара в Шабла, съобщи наблюдаващият делото прокурор Пламен Костадинов. Той уточни, че нанесената на държавата вреда е за 116 334 лв., а не както първоначално бе обявено – над 160 000 лв. Бившият шеф на дирекция “Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост” в Областна управа Пламен Ганев пък е обвинен като помагач.

В седемте имота земеделска кооперация “Приморец” – с. Тюленово притежавала сгради и имала право да закупи терените на преференциални цени и без търг. Плащането е трябвало да бъде извършено с компенсаторни инструменти. Прехвърлянето на собствеността на имотите е извършено през февруари 2009 г., до момента – година по-късно, не е отразено плащане в Централния депозитар, каза Пламен Костадинов. Имотите е трябвало да бъдат прехвърлени от земеделската кооперация на седем души, посочени от Ердинч Хаджиев и Пламен Ганев.

Един от новите собственици на терените край морето е трябвало да бъде Белгин Юсуф – зет на бившия областен управител. Разследващите от Икономическа полиция са започнали досъдебното производство за злоупотреби срещу неизвестен извършител през януари 2010 г. Събрани са достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение, че 48-годишният Ердинч Илияз Хаджиев и Пламен Любенов Ганев /на 35 години/ са извършители на престъплението, в което са обвинени, каза прокурор Пламен Костадинов. Бившият областен управител и ексшефът на дирекция бяха задържани в късните следобедни часове на 1 март. По-малко от 24 часа по-късно прокуратурата внесе в съда искане за постоянна мярка “задържане под стража” на Ердинч Хаджиев и Пламен Ганев. В 14 ч. на 2 март на двамата е връчено прокурорско постановление за удължаване на срока на задържане на 72 часа. Добричкият окръжен съд отложи разглеждането на искането на държавното обвинение, съобразявайки се с искането на адвокатите на Ердинч Хаджиев и Пламен Ганев.

Тримата защитници са били ангажирани часове преди насроченото съдебно заседание и не са имали време да се запознаят с осемте тома материали по делото. Трябва да разполагаме с достатъчно време, за да можем да изкажем становище относно обосноваността на предположението, че нашият клиент е извършил престъплението, в което е обвинен, настояха адвокатите на Пламен Ганев. Той се представлява от Милен Янков и Николина Маринова. Искането за налагане на най-тежката мярка за неотклонение на Ердинч Хаджиев е неоснователно, заяви пред журналисти Живко Желев – адвокат на бившия областен управител. Той също обяви, че не може да изкаже становище за обосноваността на предположението за извършено длъжностно престъпление. Законът обаче предвижда съвкупност от данни, уличаващи задържания, и опасността той да се укрие, или да извърши друго престъпление. Д-р Хаджиев е публична личност и едва ли подобно предположение може да се направи за човек, който е бивш областен управител и народен представител. Ще настояваме за по-лека мярка за неотклонение и с оглед здравословното състояние на клиента ми, който страда от хипертония и е прекарал инсулт. Не бива да се забравя и фактът, че в момента д-р Хаджиев е общопрактикуващ лекар с 1600 пациенти, които реално ще бъдат лишени от медицинско обслужване, ако той остане в ареста, каза пред журналисти адвокат Живко Желев.

Кметът на община Шабла Красимир Кръстев и председателят на общинския съвет инж. Димитър Арнаудов присъстваха на празничната литургия. Светеца почетоха още общински съветници много жители и гости на града.

Църквата в Шабла е построена през 1853 година, заедно с килийно училище към нея. Тя била малка и вкопана в земята. В нея се четяло на черковнославянски език и само от време на време в лявата й половина на гръцки, до окончателното отделяне на гръцката митрополия. По- хубава черква била построена през 1896 година, която по време на земетресението през 1901 година е разрушена.

Съществуващата в момента трикорабна черква е построена от майстор Христо Божков- Загореца. Най- старите икони в църквата са от 1857 година и са рисувани от известния в Добруджа зограф, Захари Цаньов от Трявна.

Вижте и цялата информация за Храма “Свети Харалампий” в град Шабла

“Ние не отчитаме огромен ръст и имаме възможност да извлечем максимална полза от цялата си печалба”, каза Жан Деулф, директор бизнес развитие на Electrawinds.

Компанията работи по две вятърни ферми у нас. Едната се намира около Бургас. Тя ще произвежда 30 MW енергия, а в нея ще бъдат вложени общо 60 млн. евро. Паркът трябва да заработи през 2011 г., като в следващите години ще бъде уголемяван. “През 2012 г. ще произвеждаме 70 MW от парка край Бургас, а до 2013 г. мощността му ще стане 100 MW”, каза Деулф.

Вторият проект се намира край Шабла. Вятърната ферма, която трябва да бъде включена към електропреносната мрежа през пролетта, също ще бъде доразработвана в последствие. “Проектът край Шабла е на стойност 50 млн. евро”, каза Деулф.

Electrawinds вече строи малка вятърна ферма в Румъния, произвеждаща 3 MW енергия. Компанията планира да построи вятърни паркове с мощност 60 MW край Констанца. Също така е заплануван по-малък проект на стойност 18 млн. евро в региона на град Хунедоара.

На 19 декември вечерта в рамките на час са регистрирани 276 ловни изстрела около Дуранкулашкото езеро . Забелязаните минимум 25 ловци бяха в забранената зона , поясняват от БДЗП . При преброяването на гъските на следващата сутрин е установено, че около 60% от тях са червеногуши гъски . Тогава са регистрирани и още 72 ловни изстрела в забранената зона. Част от тях по ята от червеногуши гъски.

При обиколка на езерото са открити и два застреляни млади розови пеликана. Направени са снимки и е подаден сигнал на зеления телефон на РИОСВ – Варна . Охраната на езерата е състави ла констативен протокол за убитите птици. Като допълнение на всичко това около 11 . 20 ч . на 20 декември бе регистриран и бракониерски риболов с мрежи в южната част на езерото. Десетки изстрели са произведени и на 21 декември 2009 г. в района на Шабленското езеро.

Добруджанска Трибуна

“Учителят” е Александър Александров- дългогодишен преподавател по изобразително изкуство в СОУ “Проф. д- р Асен Златаров”, а “ученикът”, известният в страната и чужбина с многобройните си самостоятелни изложби, Коста Костов.  Ученикът е роден в село Крапец, а учителят в град Дупница.
Миналата година, когато Александров приключи професионалния си път като преподавател, подреди в самостоятелна изложба много от картините си. Тогава той сподели, че прави този жест към своите колеги, приятели и към учениците си.

Сега почти година след събитието отново виждаме картини на Александров, някои от които с все още незасъхнали бои. Идеята за изложбата е на “ученика”, Коста Костов и беше приветствана от организаторите на Коледните и Новогодишните празници в Общината. Тя е подарък за ценителите на изобразителното изкуство и има претенции да създаде празнично настроение у всеки, който се докосне до живописните платна.

В експозицията са подбрани картини от личната колекция на Коста Костов, които никога и никъде не са показвани, като “Зимна нощ в Кьолн”, “Червена риба от Червено море”, “Пътуване в Ориента”.

Сред платната на Александър Александров са пейзажи от северното Черноморие, пейзажи от родния му град Дупница, натюрморти и две от последните му картини “Зимно море” и “Замръзналата вълна”.
За своя учител Коста Костов каза:
“Бях в осми клас, когато започна нашата връзка учител – ученик. Оттогава минаха 30 години и тя прерасна в добро и трайно приятелство. Благодарен съм му, че ме откри и възпита у мен отношение към изкуството.”
Учителят Александър Александров за своя ученик:
“Успял художник, известен в страната и чужбина. Той е гордостта ми, радвам се, че ме уважава и надявам се, високо цени това, че аз съм открил и развил таланта му.”
Изложбата е подредена в нетрадиционна обстановка – фоайето на пленарната зала в Общината, тъй като достъпът до сградата на читалище ”Зора”, където се намира градската художествена сбирка е забранен, заради нанесените щети от земетресението на 5 август тази година, което я направи опасна за обитаване. Картините на Александър Александров и Коста Костов ще останат в Общината до края на 2009 година и желаещите да ги видят могат да направят това във всеки от оставащите работни дни.

Анализът на основния икономически показател – “брой туристи” дава основание да се каже, че отминалият сезон е добър на фона на започналата икономическа криза. По данни на собствениците в общината са гостували 5301 туристи, което е с 264 повече, спрямо 2008 година. Реализираните нощувки са 18 582, тук се отчита намаление спрямо 2008 с 873 броя. Достигната е 36,5 % заетост на легловата база при сезон 45 дни.

С решение на Общинския съвет, взето през 2008 година туристическата такса е увеличена с 50 % в зависимост от категорията на обекта. Събраните средства са изразходвани за дейности, залегнали в Програмата за развитие на туризма. Разкритият тази година Туристически информационен център в Шабла е от важно значение за популяризиране на природните, културно-историческите забележителности и туристическите обекти (хахахаха голям майтап сигурно го посещават 2-3 души на ден а този сайт го посещават от 400 до 600 души на ден през лятото )

Ето ви го Туристическия информационен център да не го пропуснете на главната улица е

Направени са констатации от общинската администрация, че собствениците на новоразкрити туристически бази не ги регистрират своевременно, което е в нарушение на Закона за туризма. И тази година е отчетена слаба активност на Туристическото сдружение в общината. Негативно влияние върху количествените резултати оказват лошото състояние на инфраструктурата в района, организацията на ползване на плажните ивици, ниското качество на услугите.

Като причини за отлив на туристи бяха посочени още лошото водоподаване на къмпинг “Добруджа” и организацията на сметосъбирането там. В тази връзка беше съобщено, че се обмисля подобряване на дейността, новото е, че с такса смет ще бъдат обложени всички имоти на Къмпинга  (хайде честито може да нямате път и сметоизвозване ама ще плащате такса смет).

Задължителната категоризация на съществуващите къмпинги с необходимите минимум условия – пътеки, тревни площи, течаща вода и електричество, са предпоставка да се разреши въпросът за нерегламентираното къмпингуване по морския бряг. (къмпингите са в плачевно състояние и надали ще могат да решат проблема с нерагламентираното къмпингуване и вредите които нанася то на околната среда)

След разисквания по Отчета и предложената Програма за развитие на туризма през 2010 година, членовете на Консултативния съвет се обединиха около няколко решения, а именно:

• диференцирано плащане на туристическите такси – през неактивния сезон таксата да се намали на 50% от утвърдената;
• туристическата такса за лица до 12 години и над 65 години, да бъде 50% от утвърдената;
• почиващите в бази, неподлежащи на категоризация по Закона за туризма да заплащат туристическа такса- 0,20 лв. на ден;
• кметовете и кметските наместници да насочват своевременно към общинската администрация лица, желаещи да осъществяват хотелиерска и ресторантьорска дейност;
• да се уведомят собствениците на туристически обекти подлежащи на облагане с патентен или друг вид данък за осъществяване на дейността им.

Членовете на Консултативния съвет решиха съставът му да бъде попълнен с представители на новорегистрираните сдружения “Обединени за Шабла”и това на зеленчукопризводителите.  Гласуваните решения на Консултативния съвет и Програмата за развитие на туризма в община Шабла през 2010 година ще бъдат утвърдени на заседание на Общинския съвет през месец февруари.

Сградата на старото училище ще се превърне в Зелен център

В момента се ремонтира сградата, която ще приеме центъра.  Любопитен факт е, че постройката е строена в началото на миналия век. Била е училище, което впоследствие е закрито, а сградата – изоставена. Сега тя се реновира и догодина ще бъде с ново предназначение. Цялостната дейност на центъра ще бъде насочена към екологията – опознаване на биоразнообразието в региона и развиване на практики за опазване на околната среда. Предвидено е интересно оформление на площите около “Зеления център”. Там ще има водни площи и дендрариум, обясни Кръстев. Видеонаблюдението ще има познавателен и охранителен характер (напр. от бракониерите  - от редактора ) Изграждането на екоцентъра се осъществява по проект на общината, който се финансира по норвежка програма за сътрудничество с България и Румъния. Дейностите в Шабла се развиват паралелно и в норвежката област Сондреленд. Там също ще се извършва видеонаблюдение на езеро – влажна зона с особено значение за птичия свят и миграционните процеси, аналог на която са Шабленските езера. Дейностите са предпоставка за развитие на така наречения опознавателен туризъм, който бележи ръст в световен мащаб и България има нужда от такъв вид туризъм.

Освен това община Шабла има много интересна история, свързана с културата “Хаманджия”, една от най-старите европейски култури. Друг проект, съвместно с швейцарския град Гьотеборг, съдейства за обмен на добри практики по отношение на модел на управление на културното наследство. Общината чака отварянето и на друга програма, която осигурява финансиране на проект за управление на тръстиковите масиви, които към момента застрашават водните огледала на езерата. Проектът предвижда съвременен вид косене на тръстика, за да бъде запазено екоравновесието на тази система. Тръстиката пък има може да бъде използвана като биогориво за производство на ток. С него ще се отоплява спортна зала в Шабла, а финансовите постъпления от производството на електроенергия по този начин ще бъдат инвестирани за поддържането на “Зеления център”. В страната ни има добро законодателство, но липсват лостове за постигане на устойчиво управление на дейностите по различни проекти, коментира Красимир Кръстев и допълни, че устойчивост се реализира като се инвестира и след това има възвръщаемост на инвестицията.