Кметът на Община Шабла Красимир Кръстев в интервю с Десислава АНТОВА от Агенция „Фокус” за туристическия сезон в Шабла, къмпингуващите, както и за възможностите за подводни спускания и културен туризъм.

Фокус: Г-н Кръстев, какъв е туристическият сезон за Шабла и колко приходи имате към момента?
Красимир Кръстев: Все още не можем да направим равносметка какви са приходите, тъй като има срокове, които не са изтекли и не са внесени данъците. Като цяло видимо туристите са повече, постоянно се занимаваме с тях като отговаряме на оплаквания за ток, вода и други или ги насочваме към определени дейности, които могат да се извършват на територията на общината.

Фокус: Във връзка с неприятните инциденти с чужденци и явленията като „балконинг”, вие имате ли такива и как се справяте?
Красимир Кръстев: Един австрийски катерач от тези, които се катерят екстремно във водата, падна и почина. Нямаме други инциденти и като цяло при нас е по-спокойно, нямаме оплаквания.

Фокус: Имате ли проблеми с осигуряването на плажовете със спасители?
Красимир Кръстев: Нашите плажове са без концесионери поради простата причина, че са твърде много, а нямаме голяма леглова база. Затова нямаме концесионери и нямаме охранители по плажовете, но те са сравнително безопасни, тъй като са пясъчни, с дълги и плитки ивици и засега нямаме инциденти. Години наред е така и се надявам да бъде така и тази година.

Фокус: Колко са къмпингуващите тази година и има ли проблеми с тях?
Красимир Кръстев: Къмпингуващите са много – те са постоянно меняща се величина, тъй като обикновено идват за няколко дни и понякога се и местят от различни позиции. Като цяло, някои създават проблеми, тъй като замърсяват, а други са много добри граждани и почистват преди да се настанят и след себе си, за което им благодарим. Нямаме и инциденти, свързани с посегателство върху имущество, за разлика от други години. В началото на сезона имахме по-леки кражби. Наистина къмпингуващите са много – целият бряг е зает от тях. Ние ги предупреждаваме да си пазят вещите, да се съсредоточат върху разрешените места за къмпингуване, а не върху защитени природни територии, каквито са дюните или езерата, така че имаме постоянно контрол върху територията. Имаме назначени 12 души като еколози и други, по различни програми, които са в помощ на полицията и на Гранична полиция при осъществяването на контрол върху територията.

Фокус: Откъде са вашите туристи предимно?
Красимир Кръстев: Българите преобладават. Също имаме и много румънци, които идват заради хубавите плажове при нас. Имаме украинци, словенци.
Фокус: Какви проблеми създават?
Красимир Кръстев: Тези, които са настанени в хотелите и в къщите не създават проблеми, тъй като пребивават организирано. Тези, които къмпингуват, ни създават проблеми, тъй като понякога самите те стават обект на посегателство – тяхното имущество или пък застрашават от гледна точка на пожарната безопасност близките гори, тъй като палят огньове в близост до житни или други култури. Често те замърсяват територията, което пък не е добре за всички останали, които желаят да ходят на плаж или да пребивават.
Фокус: Как стои въпросът с хигиената по морето?
Красимир Кръстев: Тази година направихме няколко акции по почистването. В началото на август имахме бригада от 85 души доброволци по един проект, финансиран от ПУДООС и частично от общината. Логистично бе подкрепен от общината, така че ние почистихме неколкократно всички плажове. На Тузла, защитена природна територия с лековита кал, поставиха укритие за наблюдение на птици и две островчета за гнездене и мътене на някои видове птици. По крайбрежието имаме хора, които минават по плажовете да почистват – сметосъбирането е организирано, еко-тоалетни сме поставили на определени места, където има повече хора, посетители на плажовете. Все пак – това е една 40-километрова територия, 22% от плажовете на България са при нас и те са без концесионер, така че това създава определени трудности да ги поддържаме.
Фокус: Казахте, че най-големият процент от плажовете са при вас, достатъчна ли е легловата база и каква е нейната заетост?
Красимир Кръстев: Легловата база е с добра заетост в момента. Сега е високият сезон и всичко е заето. Такава ми е информацията, но легловата база е недостатъчна тя е предимно в семейни хотели, къщи за гости и няколко по-големи хотела. Те са съсредоточени в Тюленово, Шабла и Крапец. Общо 1300 легла има в момента в общината, които са недостатъчно за такава голяма територия, но да се надяваме, че тези, които са инвестирали, поне ще има добър сезон.
Фокус: Общината предвижда ли действия за разширяване на легловата база?
Красимир Кръстев: Според устройствения план, който правим, има зони за разширение на легловата база, но всичко зависи от инвеститори, които биха желали да инвестират в тази дейност. Надяваме се, когато имаме готовност за нов устройствен план заявените досега намерения да станат действителни – поне част от тях и да имаме по-висока категория и по-добра туристическа услуга като цяло.
Фокус: Имате ли възможност за развитие на културен туризъм, който да съпътства морския?
Красимир Кръстев: Имаме такава възможност, работим по темата и сме направили един пълен преглед на това, какво ни е културно-историческото и природно наследство. Имаме изградена структура – образователен център, където всеки, който желае да получи информация за района, може да получи пълна такава, включително и по интернет, има и камери за наблюдение на езерата и на важни обекти. Като надграждане на този проект, който бе финансиран от Норвегия и Норвежкия фонд за развитие сме подготвили друг, съвместно с шведски партньори, за развитие на малка инфраструктура около езерата и около така наречения „Голям остров” на езерото Дуранкулак, където е разположен един археологически обект, на който е открита най-ранната европейска култура. Работим по темата. Центърът се посещава от много туристи.


Фокус:Какви са възможностите за водолазни спускания край Шабла и ще имате ли спускания до съветските подводници това лято?

Красимир Кръстев: Възможност за водолазни спускания с цел атракционни спускания и по-професионални за работа на потънали обекти са много големи в морето, което е в границите на Община Шабла. Край тези брегове под водата има останки от селища, потънали кораби и артефакти от различни епохи. Знаете, че в дълбока древност корабоплаването е следвало брега, тук е имал уседнал живот от 6 хил. – 8 хил. години преди Христа и затова има и следи от най-ранното корабоплаване. Това е предмет на специализиран туризъм и има много фирми, които предлагат такива услуги. Предлагат гмуркане и от Варна и от други места, тъй като тук морето е много подходящо за провеждане на водолазни спускания и обучения.
Фокус:Колко са рибарите в момента и какъв е уловът им – има ли конфликти между рибари и плажуващи?
Красимир Кръстев: Рибарите, които са с лодки, са около 130. Горе-долу 30% от семействата имат косвен или пряк досег с този занаят – дали като подкрепящ техния бюджет или като основен. В средата на август е слаб сезон за улов и затова основно са се съсредоточили върху вадене на рапани и някои видове, които не представляват голям промишлен интерес. От края на август и началото на септември, когато започне миграцията на кефал, паламуд и други видове, рибарите се надяват на по-добър улов.


Фокус:Останаха ли дюни по крайбрежието и как е решен въпросът с опазването им?

Красимир Кръстев: Винаги е имало и ще има дюни. Те са в особен режим на опазване. Това, което сега в момента ни създава проблеми, е че много често тези, които къмпингуват ги избират за места за къмпинг. Дори съвсем скоро, заедно с РИОСВ – Варна водихме разговори за съвместни дейности в тази насока, тъй като е много трудно, когато не си постоянно присъстващ, когато няма постоянен контрол – да няма хора, които без да познават в детайли закона – да не си качат колата върху някоя дюна дали заради по-хубавата гледка и по-доброто място. Затова често се налага да влизаме в спор с тях и да ги убеждаваме. Поставяме табели, които много често се унищожават.
Фокус:Как се развива вашият проект с газификацията на града, колко ще са обхванатите сгради?
Красимир Кръстев: Фирмата работи по канализацията и свързването на отделните сгради с инфраструктурата по преноса на газа. Надяваме се този отоплителен сезон да отоплим сградите на общината, детската градина и ясла, читалища и други по-големи сгради, с което да намалим нашите разходи. Гражданите, които желаят, се записват отделно и биват включвани. Първият етап на газификацията трябва да завърши октомври – ноември.
Фокус:Ще се кандидатирате ли за следващ мандат?
Красимир Кръстев: Да.