Красимир Кръстев в интервю за Агенция „Фокус” за развитието на къмпинговия туризъм в общината.

Фокус: Г-н Кръстев, миналата година дадохте заявка за развитието на къмпингов туризъм в община Шабла, тъй като има подходящи условия за това. Какво правите по въпроса? Колко къмпинга има в Шабленско?

Красимир Кръстев: В Шабла има много добри условия за къмпингуване. Интересът на желаещите да дойдат в нашата община расте. Има обаче два вида хора, които предпочитат да почиват по този начин. Едните искат да опънат палатки и да останат там, където самите те изберат, а именно по защитените територии, по дюните, около езерата, в крайбрежната част на общината.
Другите се съобразяват с условията и къмпингуват в определените за това места – на територията на трите къмпинга „Крапец”, „Шабла” и „Дуранкулак”, които са в нашата община.
Тази година за къмпинг „Дуранкулак” беше направено предложение, главният архитект на общината го одобри, за определяне на територия, която да бъде подготвена според изискванията за къмпингуване. Става дума за осигуряване на отделни боксове за палатки, за каравани, осигуряването на вода, ток, достъп до санитарни възли и т.н. Дори собственикът доразви идеята като дава възможност на всички които желаят, целогодишно да си оставят каравани и да наемат определена площ. За другите два къмпинга условията са същите, има определени райони. Но все още до този момент не са минали преписките им, за да видим какво точно ще предлагат.

[SinglePic not found]

Фокус: Услугите, които ще се предлагат, ще бъдат ли платени?
Красимир Кръстев: Да, платени ще са, но цените ще са символични. Важното е друго – че хората ще са в охраняемо място, че имат вода, ток и санитарни възли, че ще могат да ползват инфраструктура – достъп до самото място, тоест асфалтирани пътища, има кой да следи за тяхното имущество. Там има магазинчета, ресторанти. Освен това всичко това се намира в непосредствена близост до плаж.
Фокус: Защо общината се зае с този въпрос. Местната власт може ли да спечели от къмпингов туризъм?
Красимир Кръстев: Заехме се заради големия интерес, който има към Шабла като природа. Интересът на туристите нараства все повече от година на година. И ние вместо да сме в ролята на догонващи проблемите, искаме изпреварващо да ги регулираме. Това е нашето желание. Иначе по линия на печалбата, ние сме туристически оператор. Идеята за къмпингуването го развиват хората от туристическия бранш, който на нас ни плащат данъци. Нямаме пряк материален интерес, освен желанието ни да си съхраняваме природата такава, каквато е и да поддържаме туристическия продукт на цялата територия от гледна точка на опазване, охрана в един приличен вид да могат да гостите на общината да се възползват от това, което имаме и да станат един добри посланици за това какво притежава Шабла като природни дадености.

Фокус: Трите къмпинга, които споменахте, са частна собственост. Как точно функционират те?
Красимир Кръстев: Темата е много сложна. Собствениците са и частни лица, има и държавна територия, която е урбанизирана, но е странно, че е от Горския фонд и не може да се развива. Преди години, когато са изготвяли закона за приватизацията и редица други закони, са предвидили, че лагерите и сградния фонд, който е бил собственост и е в активните на редица предприятия, почивните бази и други, новите собственици мога да кандидатстват за прилежаща територия. На два от къмпингите „Крапец” и „Шабла” – земята е горски фонд. Как се е получило така – това е една странна недомислица. И сега тези, които притежават сградите, кандидатстват, подали са си молби пред държавата, с иск за определяне на прилежаща територия, но преписките им се бавят. Сроковете по 123-то постановление са изтекли отдавна, но иначе няма краен срок за придвижване на тези преписки и това ни затруднява. Хората притежават сгради, притежават активи, но не могат да ги развиват, да урбанизират територията, защото горската агенция не се занимава с развиване на територии. Затова този казус предстои да бъде решен. Той ни е заложен и в Общия устройствен план като проблем, който ще решаваме.


Фокус: Расте ли броят на туристите, които избират Шабла за лятна почивка?

Красимир Кръстев: При нас има малки хотелчета, къщи за настаняване и гости. Те са концентрирани в село Крапец, Тюленово и по къмпингите в различни почивки бази. Идват и в Шабла. Така че по протежение на цялата ивица от 40 километра имаме едно равномерно разпределение на легловата база. Плажовете ни обаче не са концесионирани, тъй като представляват 22 % от пясъка на България и наличието на едни дълги плажни ивици, които не са разделени на по-малки, не предизвиква интереса на концесионерите. На един концесионер се предлагат не 2-3 декара, а 300 декара. В същото време няма достатъчно леглова база, която да натовари определен плаж.
След последните промени в закона положението не се промени. Имахме желание от други концесионни такси, които постъпват в държавата, да се преразпределят на общините, защото на нас ни възлагат в средата на сезона да управляваме и стопанисваме плажовете, без да имаме възможност да черпим някакви средства, а това са държавни територии.

Фокус: Какъв е броят туристите, които може да посрещне община Шабла по принцип и колко туристически легла има на практика? Има ли Шабла капацитет да посрещне голям поток от туристи?
Красимир Кръстев: Община Шабла има около 2 млн. квадратни метра плажна ивица с дюни. Имаме по 7-10 километра плажни ивици и можем да разположим на тях стотици хиляди туристи. Но нашата цел не е такава. В устройствения план ние се опитваме да заложим норма част от плажовете като капацитет да можем да усвоим не повече от 10-12 %. Нямаме инфраструктура, която да поеме голям поток туристи. Културните и природните дадености си искат определена форма на управление.
В момента се получава следното отседнали туристи в хотелите в Каварна и Балчик, Златни пясъци идват специално да прекарат събота и неделя при нас на плаж. В хубави дни през лятото плажовете ни наистина са натоварени, но със свобода. Не може да се получи ситуация човек да е върху човек, чадър върху чадър. При нас има свободно пространство, но има и достатъчно натоварени дни. Най-силно се развива бизнеса в ресторантчетата и магазините. Ние искаме качествени туристи. Искаме да развиваме по-качествено ниво на туризъм, за да запазим природните дадености, с който Шабла разполага.
Галина ДИМОВА