Фокус: Г-н Кръстев, вие участвахте в общото събрание на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Каква е вашата оценка на това, което се случи по време на събранието? Това ли са реалните проблеми на общините – липса на финансова децентрализация и проблеми в здравеопазването?
Красимир Кръстев: Разбира се, голяма част от проблемите бяха споделени по време на събранието. Но остават проблеми, които са характерни само за определени региони от страната. Общините са действащ организъм и функциите на общините в определена степен се различават. Така че голяма част, най-важните проблеми, бяха споделени – къде с остър тон, къде по-меко.
Фокус: Реални ли са опасенията по отношение на развитието на общинското здравеопазване?
Красимир Кръстев: Ние използваме съседна общинска болница в Каварна. Там в последните години текат процеси на намаляване на леглата и редуциране на услугите. Сега се закриват легла в едно от отделенията. Нашите граждани ще бъдат принудени да пътуват на 80 км., за да получат адекватни здравни услуги в областните центрове във Варна и Добрич. Говорим за създаване на спешна помощ, която да е на не повече от 10 минути от болния. Това обаче ням как да го приложим при лошата инфраструктура, при недостатъчната осигуреност на Спешната и Бързата помощ.
Фокус: Как успявате да осигурите здравните грижи за жителите на община Шабла?
Красимир Кръстев: Имаме общопрактикуващи лекари. Имаме спешна помощ. Достъпът до специализирана помощ се осъществява от здравното заведение в Каварна, а сега вече вероятно това ще става във Варна или Добрич.
Фокус: Друг проблем, който беше посочен на събранието на НСОРБ, беше липсата на реална децентрализация на местната власт. Миналата година беше дадено едно обещание от управляващите, но то реално не се случва.
Красимир Кръстев: Това е един процес, който се обсъжда много и е много важен. Законодателството обаче върви към намаляване на процента на преразпределение към общините или чрез общинските бюджети. Това ние кметовете си го обясняваме с трудностите пред страната, от нуждата от по-голяма финансова дисциплина. Но не смятам, че държавният бюджет има дисциплиниращи функции, които да са по-големи от функциите, които местните власти може да си позволим. Ние също имаме собствена логика. Животът или социалните услуги, или бюджетите, които формираме, ни принуждава да бъдем много стриктни и дори по-пестеливи от държавните институции. При нас услугата и ползвателят на дадената услуга са в директен контакт.
Фокус: При засилване на децентрализацията на местната власт, това до колко би спомогнало за решаване на проблемите в общините?
Красимир Кръстев: Много е специфично за общините. Примерно при мен в Шабла няма леглова база. Аз примерно по друг начин бих си преразпределил средствата за здравеопазване. Бих подкрепил изграждането на аптеки в общината. Сега практиката показва следното. Общинските поръчки за превози, които правим, остават без изпълнители. Имаме населени места без транспорт. Имаме населени места, където има по един превоз на ден или дори по един автобус през седмицата. Осигуряването на аптеки, за да могат хората да закупуват необходимите лекарства, е важно и тази услуга трябва да се сведе близо до хората. Това се отнася най-вече за региони, където населението е застаряващо, където не само комуникациите пречат, но и за пътуване до по-далечни места има финансови ограничения. Аз бих се насочил към този вид услуги в здравеопазването, които са необходими за община Шабла.


Фокус:
По време на събранието бяха обсъдени проблемите, които възникват пред общините при изработването на проекти с еврофинансиране. Открихте ли отговорите на въпросите, които лично вас ви интересуват?
Красимир Кръстев: Открих един много рационален подход. Много често допуснатите грешки досега бяха от несинхронизирано българско и европейско законодателство. Досега оправданието беше, че при изпълнението на европейски програми предимство има европейското законодателство. Обаче практиката показа, че като се стигне до съд в България се прилага националното законодателство. Затова голямата грижа на държавата е да облече в законова форма всички тези европейски норми, така че да има еднакви критерии при изпълняването на европейските програми, а не изкуствено създадени трудности. Дори и Конституционният съд отхвърля двузначното тълкуване на приоритетите по програмите. Много е важно одитирането на проектите. Не може да има различни критерии, не може да има различни звена, които да не носят отговорност за съветите, които дават. Такава е практиката сега. Например сега има междинни звена, които са като пощенски кутии – ние си носим документите при тях, те ги приемат и препредават на горните звена. При нас обаче няма документи с подписи, които се връщат в междинните звена. Връзката между звената от долу-нагоре и обратно е много важна и необходима за двете страни, за да бъде крайният резултат положителен. Няма такъв модел, който да работи – едни пари са дадени на някого да ги управлява, втора структура дава съвети, трета структура прави одита и така няма звено, което да носи отговорност за крайния резултат. На нас ни беше казано например, че САПАРД не е САПАРД, а има вече нов САПАРД. Стана ясно, че има три вида случаи – такива общини, които са сгрешили, такива, които неволно са сгрешили, такива, които не са сгрешили, а са подведени от изпълнителните органи по оперативните програми. Затова трябва да има ясни правила, които са ясно разписани и са валидни за всички. Така ще се улесни кандидатстването за европейски средства, но ще се подобрят и резултатите.
Фокус: Общото събрание на НСОРБ прие протестна декларация. Очаквате ли нещо да се промени?
Красимир Кръстев: Щом сме приели декларацията,очакваме да ни чуят. Отчитам, че има чуваемост между местната и централната власт. Очаквам в рамките на възможното да ни чуят и този път. Наистина има местна, регионална и държавна политика по отношение на определени дейности и харчове на държавата. Хубаво е всичко да върви в една посока, да не се допуска дублиране на разходи. Финансовата дисциплина е задължителна по време на криза, когато всеки лев е изключително важен.