Юлияна Велчева 24 ЧАСА

И у нас имаме съборена стена. Имаме и щурм срещу властта. Само че тези протестни движения срещу социализма са абсолютно по наш вариант.

Случката със събарянето на стената, опасваща резиденцията край Шабла, носи всички характеристики на българския преход и е емблема на българското разбиране за промяна.

През 70-те години, докато ловува около Шабла, бившият първи Тодор Живков решава да вдигне правителствен дом и край райското местенце, наречено Шабленско езеро. Веднага е построена резиденция, а защитената територия, състояща се от бистрите води на сладководното езеро и уникална флора и фауна, е оградена с бодлива тел.

Пиле не можеше да прехвръкне, разказва Митко Марчев от шабленското с. Крапец. През масивните железни колони е прокарана мрежа с кръстоски от бодлива тел. Въоръжена охрана от УБО наблюдавала терена от вишките.

“Всичко беше отцепено. Плажът – заграден. Дойдеха ли първенците на почивка, охраната се подсилваше и с хора на УБО. Никой не можеше да припари натам”, спомня си коренякът.

Само на големите празници открехвали малко вратите за народа. Така Марчев влязъл в резиденцията, когато станал чавдарче и тържествено му вързали връзката.

Никави прегради обаче не могли да спрат хорското любопитство. Няколко пъти местни мъжаги се провирали през бодливата тел и се спотайвали в камъша. Охраната ги надушвала – стреляли в храстите, замервали ги с камъни, дори веднъж хвърляли по тях стари акумулатори.

“Правеха ни на шантави, за да не видим какво става вътре. А вътре имаше здрави комунистически банкети. Нищо по-различно от сега, но преди го правеха тайно”, обобщават хората от Крапец и Езерец.

Един ден селяните се събуждат и разбират, че Тато е паднал от власт. Охраната си заминава, народът свободно пробива дупки в оградата и почва да ползва благата на езерото. Събарянето на шабленската стена обаче не е шумна акция. Хората се вмъкват в заградената територия тайно и полека. Първата година оградата все още стои. На втората вече е съборена напълно. След това буквално изчезва, а колове и парчета с бодлива тел накацват по хамбарите и къщите наоколо.

С това обаче протестните действия не се изчерпват. Демокрацията отприщва огромна енергия и пускането на въдица там, където е купонясвал Тато, не е достатъчно възмездие.

“Влизахме с лодки, хвърляхме мрежи и рибата я вадихме с тонове”, признават местни. 2-3 г. народът загребва с пълни шепи от правителствените толстолоб и бял амур. “Бяха гладни времена и трябваше да си храним семействата”, е всеобщият израз оправдание за бракониерските набези.

Към щурма на шабленци се присъединяват и пришълци с лъскави джипове от цяла България. Атаките позатихват малко само през лятото, когато в правителствената станция почиватдемократичните първенци.

После историята продължава. Всички знаят кои са бракониерите, но осъден няма. Уловът почти изчезва, но се раждат всякакви митове и легенди.

“Знаеш ли колко кокали сме вадили отвътре? Човешки черепи, кости от ръце и крака. Трябва да си малоумен, няма как да сбъркаш. Риба с череп няма”, шепнат рибарите край езерото.

Едната версия е, че това са останки от любовниците на властта, а другата – костите са на удавени войници, видели нещо непозволено. Всички се кълнат, че са вадили скелетите, но никой не е носил находките за анализ.

Преди 4-5 г. в опит да защити държавната земя министърът на държавната администрация Николай Василев прие идеята част от терена да бъде ограден. Беше вдигната втора стена, която издържа само до края на мандата на тогавашното правителство.

От началото на тази година площта край Шабленското и Дуранкулашкото езеро е дадена на Горския фонд.

“Искаме да направим парк, в който всички да имат достъп, но срещу заплащане”, каза шефката на балчишкото лесничейство Калинка Тодорова. Според плана за управление на езерото в резиденцията ще могат да почиват всякакви туристи, а на влезлите на разходка ще бъде разрешен любителски риболов. За да спрат набезите, горските вдигнали нова стена и завъдили в гората край езерото лопатари. Бракониерите срязали оградата веднага и половината от 19-те животни избягали.

“Това е ужас. На втория ден махат мрежата и всичко е голям разграден двор. Все едно наливаме пари в пустинята. Ние обаче пак ще заградим, друго спасение няма”, отсича лесничейската шефка. Разбира се, и третата ограда е трън в очите на местните.

“Виждали ли сте заградена гора? Номерът е пак да няма достъп. Политиците да отмарят на спокойствие, а като ги няма – има ценоразпис за простолюдието”, мърморят шабленци. “Стената е отживелица! Кое време сме сега?”

Но оградата вече не е единственият проблем на местните. Недоволството им е отприщено заради заповед на земеделския министър Мирослав Найденов. На 18 юли той забрани тотално риболова в Шабленското и Дуранкулашкото езеро. Причината – бракониерите са избили рибата с ток и във водата плуват раци и малко щука. Огромната територия, състояща се от 2000 дка суша и над 10 000 дка вода, се контролира само от двама служители на агенцията по рибарство. Идеята на забраната е да не се лови риба 5 г. и да се възстановят видовете.

“Пак ни вземат хляба”, изригнаха в негодувание шабленци и направиха протестна подписка. “Риболовът е основен поминък на местните заедно със земеделието и зеленчукопроизводството”, защитава ги кметът на Крапец Емил Яков. Според него ситуацията има и разумно решение – като се зариби езерото, отдаде се под наем и се създадат работни места.

Кметът на Шабла Красимир Кръстев също е привърженик на добрите европейски практики. “Екологичното равновесие вече е нарушено. Прагът на лошотията е минат. Сега само човекът с познанията си, с мисълта си и с инструментите, които разполага, може да помогне”, разсъждава той и добавя, че езерата са единственото място в Европа, където зимува вписаната в Червената книга червеногуша гъска.

Кръстев напомня, че край Дуранкулак е открита и най-старата каменна архитектура в континентална Европа, наречена Хаманджия. Въпреки че не е собственик, общината е разработила проект за управление на териториите на двете езера. Той се осъществява с помощта на норвежката програма за сътрудничество с България и Румъния. Проектът предвижда да бъде изграден зелен център за наблюдение с мултифункционални характеристики.

Територията ще стане туристическа дестинация, но ще предлага и история, и култура. За да бъде опазено богатството, ще бъде монтирана модерна система за видеонаблюдение. Камерите са дългофокусни и имат 270-градусов обхват. Освен че ще охраняват, с тях ще може да се наблюдава и миграцията на птиците. Проектът е изпълнен на 90%, финалът е през идния април. “Очакваме и проблеми. Може би ще чупят камери, но ние няма да се откажем. Защото другият изход е резерват, но това е нещо, което ограждаш от самия себе си”, казва Кръстев.

“Абе приказват, че ще слагат камери, за да могат да наблюдават от чужбина цялата история. Пак ще наливат пари! А е толкова просто – пада бай Тошо, пада и резиденцията”, обобщава живеещият край оградата Митко Марчев.