Агенция Фокус
Аделина ГЕОРГИЕВА

Г-н Кръстев, на какво се дължат големите морски вълни по Черноморието от последните дни?

strahotni_vulniКрасимир Кръстев: Трудно е да обхвана всички възможни причини. Основната е, че сега е зимният сезон, когато водата е по-студена. Преобладаващите ветрове са източни или североизточни, когато те са по-силни, водят до силни вълнения. Вчера и предната нощ вятърът беше с пориви до 67 км/ч, повече източен. Комбинацията от условия доведе до вълнение, което е нехарактерно дори за нормалните зими в този регион. Вълните бяха около седем метра високи. Имаме снимки, на които се вижда, че мярката не е преувеличена, тъй като вълните се качваха по естакадата, която е 8 метра висока и на моменти те я обливаха. Пораженията, които нанесе това вълнение, са свързани с инфраструктурни обекти по крайбрежието, които са свързани с укрепване на брега. Рибарските лодки, които нормално зимуват при едни условия, бяха застрашени, а голяма част от тях – повредени. По бреговете, където и без това има ерозия, в следствие на това силно вълнение, много големи участъци са пропаднали допълнително или просто са изчезнали от картата на България.


Как се справяте с такива големи вълни? Какви съоръжения имате изградени срещу подобни вълни?

far_shabla_lodkaКрасимир Кръстев: Естакадата край Фара на нос Шабла е недействащо съоръжение, правена е през 60-те години с идеята от върха да се добива нефт и евентуално да служи за претоварване на нефта на кораби. Тя от двайсетина години не се поддържа в добро състояние и затова достъпът до нея е затворен. Споменах за естакадата, за да кажа, че има мярна единица за това колко са високи вълните. Това наистина е силно вълнение, над нормите на обикновено случващото се в нормалните зими. Видно е от това, че има много пострадали съоръжения в голям участък от брега – хотели, други брегови съоръжения по южното крайбрежие също са пострадали. Това вълнение ни създаде доста неприятности, на много хора, които са пряко засегнати, ще им се отрази зле.

Най-вероятно големите морски вълни са съпроводени и от подводни течения. Каква е причината за тези течения, само ветровете ли?

Красимир Кръстев: Има сезонни течения, които се образуват от натиска, който оказва преобладаващият вятър в дълги периоди от време. Този сезон – зимата и ранната пролет е точно такъв. Преобладаващите ветрове в една горна граница са силни, от север-североизток, теченията са силни. Затова в комбинация с по-източен вятър нанася по-големи щети, защото това е една вълна, маса, която е започнала да се движи в определено направление и не може да спре като така трябва да има фактори, които да й помогнат да стори това, което обикновено става като мине през сушата и вятърът духа от запад, от брега навътре. Тогава вълнението се успокоява и теченията са по-слаби. Такова време се очаква около петък, събота.

След като тази естакада не е действащо съоръжение, смятате ли да изграждате диги или други укрепващи съоръжения?

Красимир Кръстев: Укрепването на крайбрежието на Черно море и на река Дунав е приоритет на държавата, като бенефициент е Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Има една брегоукрепителна схема на цялото крайбрежие, която по предложение на „Геозащита” – Варна, които водят наблюдение върху цялото българско черноморско крайбрежие, чрез тях като институт можем да правим предложения за брегоукрепване.  Участъкът между Крапец и Езерец е записан като най-бързо изчезващата суша на територията на Черно море засега. Там имаме най-силни ерозионни и абразивни процеси, но поради липса на достатъчно средства засега не са предвидени никакви мерки. Имаме участъци, които са укрепени, но това, което се случва с тия съоръжения, е следното: там, където започва или свършва съоръжението, в околните участъци цялата кинетична енергия, която е спряна веднъж в следствие на това, че е укрепено, оказва много по-голямо въздействие вляво и вдясно на укрепената част. Сега се наблюдават точно такива процеси в Крапец, където имаме един укрепен участък, от южната и северната страна на този участък вече имаме много суша, която е изчезнала, а и самите съоръжения се нуждаят от допълнителни мерки, тъй като повече от 30 години не са били ремонтирани по никакъв начин или превеждани в добро състояние. Това е процес, който не е еднократна мярка, а трябва постоянно да имаме грижа за територията на България. Поради липсата на средства това не се изпълнява. Времената, в които живеем, са такива, че едва ли можем да разчитаме в скоро време да се случи. Принципът е да се защитава територия, която е укрепена отзад. Ние изграждаме такова съоръжение на Дуранкулак, на брега, който е граница между морето и къмпинга отзад. От две години неговото изграждане върви, там на около 80% от дейностите, които трябва да бъдат направени, са извършени. Най-важната част, укрепване на границата между морето и съоръжението, не е довършена. Това е предпоставка да се разруши и това, което е изградено. Проектът е спрян, той е от онези проекти, които спряха и преразгледаха от МРРБ, очаква се да се продължи проектът, надяваме се това да стане през пролетта, когато сезонът е благоприятен за по-активно строителство. Надявам се да довършим това брегоукрепване във вида, в който проектантът го е замислил, за да изпълни съоръжението своите функции.

Брегът между Крапец и Езерец

БРЕГЪТ МЕЖДУ КРАПЕЦ И ЕЗЕРЕЦ Е СИЛНО ЗАСТРАШЕН  ОТ ЕРОЗИЯТА

Колко би струвало изграждането на едно такова съоръжение? Вие колко средства сте вложили досега?

Красимир Кръстев: На три етапа са влагани средства, досега са вложени около 4,5 млн. лв. Третият етап, който е окончателен, за да се завърши целият обект, е около 2,2 млн. лв. Направени са някои редукции – изпълнителят на проекта и МРРБ са се договорили, но още нямаме точни данни. Като се финализират разговорите и се подпишат договорите или съответните анекси към договорите, тогава ще дойдат при нас за размразяване на обекта и ще разберем икономическите стойности, които са заложени.

Каква част от бреговата ивица на Шабла е изчезнала?  С какви темпове върви този процес?

Красимир Кръстев: Ние не поддържаме подобна карта, няма как да извършваме такива замервания. Данните ги има във Варна, в института, който се занимава с това. Видимо около шест метра за три години, има участъци, където брегът е паднал. Преди около три дни минахме, за да заснемем едни участъци, защото там има общински земи, които са непроизводителни гори, които някога са засаждани с цел укрепване на брега. Сега шест реда дървета са паднали в един участък, което означава – отстояние около метър и нещо, плюс три метра път е имало отпред. Това означава, че една ивица на места до шест-девет метра, разбира се не по цялото протежение, което е около три километра, но на места от шест до девет метра от няколко години брегът е паднал и е отишъл в морето. Този участък, за който говорим, е около три километра, там постоянно има свличане на почва в морето и намаляване на сушата за сметка на водата, т.е. намалява територията на България.

Какви са щетите във връзка с наводненията от последните дни?

Красимир Кръстев: Като спре вълнението, тогава можем да преценим. Сега тези съоръжения ги облива водата в голямата им част и е трудно да преценим, но има видими щети. Трябва експерти да си кажат мнението в удобно за оценка време. Има и счупени рибарски лодки, има и две-три отнесени от водата, но няма значение дали е унищожена или е отнесена, защото не се очаква да се намери това, което морето е взело.

Знае ли се към момента кой ще поеме разходите за тези щети?
Красимир Кръстев: Ако нещо е застраховано – застрахователите, но хората нямат такава практика и избягват да се застраховат, защото щетите винаги са по-големи от щетите, оценени от застрахователите като риск, или не желаят да застраховат за големи суми. Диспропорцията е голяма, защото всеки казва „точно на мен ли ще се случи?”.

Имат ли хората навик да застраховат имуществото си?
Красимир Кръстев: Нямат за съжаление. Поне това показва опитът и със земетресенията, и с други бедствия, които се случват.

Докога се очаква да продължат големите морски вълни? След спирането им ли ще оценявате щетите?

Красимир Кръстев: Очаква се нова порция силен вятър от север-североизток в четвъртък вечерта. Тези фронтове, които минават, са силни ветрове, не е изключено ако те са морски, от морето и ако вятърът е източен, североизточен или югоизточен, да доведат до щети. Да се надяваме, че няма да бъдат толкова силни и всичко ще бъде нормално.


Има ли необходимост от специално обезопасяване на бреговата ивица в такива моменти?

Красимир Кръстев: Тези хора, които се грижат за лодките и за съоръженията си, свързани с теглене на лодки, инвентар, те ходят, преглеждат ги, прибират. Тъй като с години не е имало подобно вълнение, т.е. вълните не са достигали определени точки от сушата, хората обикновено са урбанизирали територията там, където сега стигаха вълните и върху тези съоръжения има щети. Те имат едни съоръжения, скари, по които изтеглят лодките. Това всичко сега е унищожено и трябва да го правят наново. Основната част от инвентара им като мрежи, лодки, които са спасени, те успяха да се справят и ги изтеглиха на безопасно място с трактори и с друга техника. Това, което остана като брегова инфраструктура, която си бяха направили, за да минат по сушата към морето и обратно, е разрушено, защото е неподвижно, а сега морето достигна до него и го унищожи.

Има ли хора, които въпреки големите вълни ходят край морето? Съществува ли опасност за тях?

Красимир Кръстев: Има любители на екстремното, ходят да правят снимки и да се разходят, защото има определен чар и известна доза адреналин като гледаш природата как се е разбесняла. Няма случаи на някой, който да е изпаднал в беда.

Освен по рибарските лодки и по инфраструктурата, има ли поражения за хотели или заведения, които са по-близо към морето?

Красимир Кръстев: Нашите урбанизирани територии са в дълбочина или на високи брегове, засега нямам сведения да има хотели или други такива обекти, които да са претърпели щети.