Милена Орозова
в-к Монитор

В румънските курорти еврото и английският са безполезни

Вама Веке

Наред с по-спокойните плажове, по-ниските и по-малко на брой хотели, туристите, почиващи по северното ни Черноморие, имат още една атракция – Румъния. Само на няколко километра от границата се намира младежкото градче Вама веке, чиито улици са задръстени от тумби младежи. Освен шумния рок, който озвучава голяма част от заведенията, всяка компания си носи своя музика. А на плажа и  музиката, и компаниите се сливат в голям гъмжащ кошер.

Все пак шумът и разрошените младежи с увиснали панталони не са най-предпочитаната компания за голяма част от българските туристи. Затова още няколко километра път са необходими, за да се стигне до следващия южен за румънците курорт със звучното име Мангалия. А в него хем има всичко, хем не съвсем. Уж и те се радват на езеро, подобно на нашето Дуранкулашко,  в което плуват лебеди, а наоколо живеят редки видове птици. Само дето никой не го поддържа. Ей така си стои до пътя, табели няма и цялото е буренясало. В подобно дередже са и хотелите в Мангалия. Повечето масивни социалистически постройки в голямата си част са запазили не само духа и фасадата, но и обстановката отпреди 20 години. Нови сгради почти няма, а тези, които все пак са построени, са доста по-скромни и пестеливи от жилищните блокове, които ограждат нашето южно море.

Но да се върнем на плажа. Той е огромна ивица, но не от пясък, а от смлени миди, чийто прах полепва по краката като брашно. И тук мястото е претъпкано, но предимно с румънци, дошли за няколко дни да си починат. Млади, стари, с деца или недотам красиви жени по монокини. Приличат си обаче по едно. Почти до всяка втора хавлия има хладилна чанта, заредена с бира, вода и сандвичи. Явно храната покрай морето  не е по джоба им, мисля си, като ги наблюдавам.

Плажа на Мангалия

Оказа се обаче, че ако си чужденец, който прилично се справя с английски, френски или руски, изключително трудно ще успееш да си поръчаш нещо в ресторант. След напразната надежда някой от сервитьорите да те забележи, идва мъката по разчитане на менюто. Първоначалният шок от купищата непознати думи в него отстъпва на глада и с дружни усилия започва разчитане на написаното. Сhorba и fasul  са първите познати думи. Явно все пак човек може и да не умре от глад. Мamaliga – качамак – тази дума също е позната от диалекта на местните хора по северното ни Черноморие. Следващото в  листа е пицата, за която обаче няма повече обяснения. За щастие сервитьорът дава достатъчно време, дори предостатъчно, за разчитане на менюто. Когато все пак успя да улови гладните ни погледи и съзря банкнотите евро на масата, с жестове се опита да ни обясни, че не може да приеме валута.

„Само леи”.

Без тях все едно, че нямаш пари, а единственото чеинджбюро е на километри – чак в центъра на градчето. Първото нещо в поръчката ни е бирата – голяма и студена. Да, ама не. Тя не се сервирала, а трябвало човек сам да си я вземе от бара, сочи младежът. След кратко чакане на опашката все пак бирата вече е на масата. Най-разпространената марка в Мангалия е “Урсус”, което в превод значи “мечка”. Обърнато в лева, струва 1,80 лв. – малко по-евтина от нашата, сервирана на плажа. За разлика от всичко останало храната беше сервирана бързо – карначета, салати и мамалига. Прилични порции, на цените на нашите квартални кръчми. Още едно неудобство обаче очаква наивния чуждоземец. Идва проблемът с плащането. След дълги погледи, ръкомахане и дори подвикване сервитьорът така и не ни обръща никакво внимание.

Когато вижда, че си тръгваме, подскачайки чевръсто размахва сметката. Учудването му е голямо, когато вижда парите, оставени на масата. „Тук не е Европа, това е Румъния и много се краде.” Явно човекът е позабравил, че и Румъния е в ЕС. Но и никъде в Мангалия очевидно не го признават. Оказа се, че тук да имаш евро в джоба си, е направо като да си без пари. Даже и в безмитния магазин европейската валута не е повече от една безполезна хартийка.