Илиян Христакиев, уредник на Музейната сбирка към читалището в град Шабла, пред радио “Фокус” – Варна

Г-н Христакиев, какво могат да видят посетителите на Музейната сбирка на читалището в град Шабла?
Музейната сбирка на град Шабла, макар и малка като площ, разполага с много богати колекции от експонати, събирани в продължение на 30 години. Най-старите експонати в района произхождат от селищната могила „Големият остров” в Дуранкулашкото езеро. В Музейната сбирка може да се видят погребалните дарове от две погребения, които включват керамични съдове и накити от една средиземноморска мида. Определено не са много като брой експонатите от тази епоха, но пък са доста интересни. Спомената селищна могила е като еталон за района. Също така и от национално значение с най-ранната каменна архитектура, която е открита там с изцяло проучения праисторически некропол. Проучени са над 1200 погребения. Повече от находките от този комплексен обект Селищна могила – Дуранкулак и прилежащите некрополи могат да се видят в Регионалния исторически музей в Добрич и в Националния исторически музей в София. Друго интересно като колекция в Музейната сбирка е морската колекция. Тя е колекция от каменно-дървени и оловно-дървени котви, щокове и лотове, открити при проучвания в акваторията на нос Шабла. Няколко от котвите са възстановени и са доста атрактивни. Те са онагледени с табла, на които е показано как действа самата котва при спускането й към дъното. Това може да се види нагледно от посетителите на Музейната сбирка. Най-старата котва е каменно-дървена, двурога, която датира от бронзовата епоха през XII – XIV век.

При вас са представени предимно експонати от Средновековието и от Античността. Имате ли експонати от Възраждането и от българската история?
От българската история и Възраждането, Музейната сбирка притежава няколко икони от XIX век и старопечатни книги, които са използвани в храма „Свети Харалампи”. Имаме и котленски и севернодобруджански носии. Тях не можем да ги отнесем към Възраждането, а към етнографската част на Музейната сбирка. Също така имаме и много интересни експонати от най-новата история на България. На първия Пловдивски панаир, шабленецът Димитър Анастасов е награден със златен медал и диплома, подписана от тогавашния министър на финансите Григор Начович. Тези призове се намират в Музейната сбирка в Шабла. Димитър Анастасов има и сребърен медал от подобно изложение в Брюксел, което е много ценно за историята на Шабла.


По какъв начин се сдобивате с вашите експонати?

Археологическата част на Музейната сбирка е сформирана основно от проучванията на различните археологически обекти в района. В последно време попълваме фонда с фотографии и документи от не много далечното минало, но пък от своя страна те са много интересни. Опитваме се и да установим броя на участниците във войните от района, тъй като няма пълни списъци с имена на загинали и ранени при битките. Това може да стане единствено във Военния архив във Велико Търново. За времето на Втората световна война е по-лесно, тъй като тя е по-близо в годините и разполагаме с пълни списъци с имената на тези от района, които са участвали в нея.

Имате ли някакви археологически разкопки във вашия район, от където могат да излязат интересни артефакти?
В последните години не са извършвани археологически проучвания в района. Може би това ще стане след приемането на Общия устройствен план на Шабла, когато трябва да тръгне по-мащабно строителство в района. Евентуално тогава ще започнем редовни археологически проучвания, с цел да проучим терени, където потенциалните инвеститори биха искали да строят. За момента няма археологически проучвания в нашата община.