Ралица Станева, Иван Бакалов
Списание ТЕМА

far_shabla_aerialВ Черно море фарове светят повече от 1000 години. Най-старият от тях е на нос Шабла. Кулата му стърчи съвсем до морето край дълъг железен пристан, който влиза 200 м навътре в морето. По-рано до пристана са акостирали петроловози, днес го използват само рибарите. Брегът тук е нисък. Високите скали при нос Калиакра на север започват да се снишават и при фара на Шабла почти се изравняват с морското равнище. От тук на север брегът е ронлив, добруджанската земя просто свършва в морето. Зиме е пусто и красиво. Вятърът пронизва всичко.

В историческите хроники пише, че за пръв път фар с модерна техника светва на нос Шабла през 1856 г. Но в лоцията на италиански кораб, акостирал у нас, наши моряци видели, че фарът край Шабла съществува от 1844 г. На фара е намерен възпоминателен надпис с името на султан Абдул Меджид. Но постройката не е турска. Капитан Трифон Трифонов, бивш шеф на хидрографската служба на фаровете по Северното Черноморие, твърди, че фарът за пръв път може да е построен още по времето на император Юстиниан I (527-565 г.). Такава била архитектурата на основата на фара. Осмоъгълната кула е зидана от основата до върха с розов хоросан с пълнеж от чукана керамика, както са зидани римските и византийските сгради, казва Трифонов.

Кулата оцелява при земетресение през 1901 г., но се напуква и е стегната с метални обръчи, които стоят и досега. Фарът на Шабла прилича на реконструирания Александрийски фар, твърди капитан Трифонов. Според него това може да е типов проект, запазил се през вековете.

До 1963 г. светилото на фара край Шабла е било с въртяща се оптика. Сега е само една мощна електрическа крушка, която просветва на импулси. Военните наричат това с “научното” определение – “групово-проблясваща светлина”. Впрочем военните са силно подозрителни, когато стане дума за фарове. Службата във Варна отказва да говори за тях без разрешение от министерството. Министерството на отбраната пък не дава разрешение, сякаш фаровете са най-секретният военен обект на българската армия.

През 50-те години във фара на Шабла са монтирани агрегати за електрозахранване и той става изцяло на ток. Два руски бензинови агрегата подсигуряват резервното електрозахранване и досега. Преди това фаровете са светели с газови горелки. 133 стъпала водят до тясното помещение горе на върха. Вятърът бие в стъклата. Навън е още светло, но по разписание фарът трябва да се запали. На стената долу в стаичката стои таблица с часовете на запалване. Сменят се през седмица. Отблизо светилото не изглежда толкова силно, но се вижда на 15 мили навътре в морето, а при ясно време – до 17 мили.

ПО НАСЛЕДСТВО

Второ поколение фараджия пуска светилото на Шабла

Фараджията Атанас Атанасов проверява оптиката на фара на Шабла

53-годишният Атанас Атанасов е единственият фараджия второ поколение по нашето крайбрежие. Той е син на Атанас Хаджииванов, бивш фараджия на Шабла от 1949 до 1992 г.

“…Баща ми беше фараджия 42 години. Бил съм на една годинка, когато са го назначили на фара. Живеехме тук през повечето време. Сестра ми се роди тук. До 4-ти клас ходех пеш на училище в Шабла всеки ден. Като бях малък, назначиха и майка ми на фара. След 1989 г. обаче взеха да назначават само мъже. Сега сме трима, редуваме се на смени по 24 часа…

Фараджийството е малко отшелническа работа. Тук се топлим на дърва, няма телефон.”

В стаичката примигва стар черно-бял телевизор “София”. До него дървена стълба води към горния етаж със стаите, където са живели родителите му. Сега в тях понякога настаняват офицери, командировани тук за ученията на полигона край Шабла. Тази част от сградата – пристройка към кулата – е построена през 1856 г. На дървените врати стоят масивни железни брави. Един от фараджиите преди години поправял едната и видял надписи на румънски – вероятно са от времето, когато Добруджа е била в румънско владение.

Около фара има малка градинка – продължение на традицията от бащата на Атанас. При бурно море вълните понякога заливали с морска вода и градината.

Атанас не разчита на нея. Има си градина в Шабла, в двора гледа и кокошки. Има и лозе. “Лодка нямам. Мислиш, че рибарите тук са забогатели ли? Рибарска мъка…”, усмихва се невесело фараджията и пресмята колко струват мрежите, нафтата. Заплатите на тримата фараджии са мизерни, но при безработицата в района това е направо привилегия. “Сестра ми сега живее в София, там е омъжена. През лятото идва на гости. Синът завърши стоматология. Няма да продължи семейната традиция…”, казва Атанас.