Ивайло Найденов

dveri.bg

На 19 юли 2009 г.,  Шеста неделя след Петдесетница – на св. отци от Шесте  вселенски събора, в едно далечно селце – там, където свършва България, но още не е започнала Румъния, там, където слънчогледите са по-големи и по-усмихнати от слънцето, там където вятърът е приятел на човека и е впрегнат в производство на електрическа енергия, едни „малки” и обикновени хора се канеха да запалят може би най-голямата свещ в живота си и то не за да решават неразрешим проблем, а за да изразят благодарността си към Бога и радостта  от стореното.
В далечната 1874 г. жителите на село Горичане, тогава Юч Орман, Шабленско, получават разрешение да си построят църква. Година по-късно е построена каменната гордост на селото –  храм „Св. Димитър”, но за съжаление, много скоро, още по време на Руско-турската война църквата е разрушена. По-късно отново е възстановена и дълго време обслужва едно от най-големите села на Шабленско, тогава наброяващо около 1200 жители. През комунизма управниците искат да я превърнат в склад, но местните хора не позволяват това да се случи. Църквата не става склад, но и не остава храм, а една от многото развалини на селото.
Днес в Горичане живеят стотина човека, като едва в няколко семейства живеят хора в трудоспособна възраст. Въпреки че повечето жители на Горичане са пенсионери, преди 6 години те с ентусиазъм се захващат с възстановяването на църквата. През 2003 г. е сформирано църковно настоятелство и със средствата от рентите на църковните земи са започнати първите възстановителни дейности. С дарения помагат не само местни, но и други щедри християни, впечатлени от случващото се. След завършване на реконструкцията църковното настоятелство с председател свещ. Павел Максимов от Шабла и членове: Мария Димитрова, кметски наместник на с. Горичане, Никола Ангелов, Димитър Панчев и Антон Чернев канят Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил да освети храма. Митрополитът определя датата 19 юли, която завинаги ще остане в новата история на село Горичане и в личните календари и спомени на всички участници в тържественото богослужение.
Подготовката беше достойна. В селото пристигнаха автобуси, довели изселилите се в Каварна и Шабла жители на Горичане. Храмът беше препълнен. Богомолците молитвено съпреживяха богослужението, отслужено от Варненския митрополит, архиерейския наместник на Добрич ик. Стоян Стоянов и свещенството от духовната околия, и се насладиха на ангелогласното пеене на църковния хор от град Шабла. След богослужението имаше и поздравления от гостите на празника, певците Любка Рондова и Илия Луков. На празник като на празник…
В този ден „малките” хора в село Горичане запалиха една голяма свещ, която не се топи, не се огъва от топлината, не гасне от вятър и буря, която е най-чистата и свята жертва пред Бога.

И както свършват приказките - „и аз бях там”, и преживяването беше неповторимо, защото в този ден „Бог се усмихна от небесата” на горичани и прие тяхната жертва.