В границите на община Шабла се намира една от най-дългите плажни ивици на българското Черноморие. Общината е предпочитана от определен кръг туристи не само заради природните, но и заради историческите си забележителности. В Шабленския залив има много потопени съдове от Втората световна война. В началото на месеца от руска страна инициираха поставянето на мемориална плоча на открита подводница, взела участие във войната. Това е и една от темите, по които Агенция „Фокус” потърси кмета на общината Красимир Кръстев.

Фокус: Г-н Кръстев, в началото на месеца от руска страна инициираха поставянето на паметна плоча на потъналата през 1942 година подводница Л-24 „Ленинец”. Разкажете нещо повече за това.

Красимир Кръстев: Инициативата не е на общината, но аз участвах в спускането и поклонението, което се извърши под водата в памет на загиналите в подводницата. Експедицията е организирана от българска водолазна група, които са я открили преди време. Всъщност, преди много години, при едно изследване със сонар, Институтът по океанология във Варна, открива две подводници в района на Шабла, но дълго време не е извършвано обследване на района. С архивни документи групата от Водолазен център за техническо гмуркане в Черно море организира експедицията след като всичко е координирано на ниво руско посолство. От руска страна е постъпило искане до българското правителство за оказване на съдействие. Има руска група, която се занимава с проучване на потънали кораби от Втората световна война. Те провеждат експедиции в продължение на години по различни обекти и сега дойдоха тук. В района на Шабла има две потънали подводници от Втората световна война, които са на около 60 м. дълбочина. В този район е имало минно заграждение, в което те са попаднали – това е едно съоръжение от мрежи с дънни мини. В подводницата, която ние посетихме, вероятно са загинали 57 души екипаж, които не са успели да излязат. Така възникна идеята от руска срана, след официални разговори, в чест на 65-годишнината от потъването й, да бъде изграден мемориал на загиналите, а и на всички загинали по българското крайбрежие подводничари. Над 270 души са загинали в действия по време на Втората световна война около нашия бряг.

Фокус: Какво конкретно извърши експедицията при посещението на потъналата Л-24 „Ленинец”?
Красимир Кръстев: Поставихме венци. Също така се направи почистване, за да се види номера на подводницата и да се направи точна идентификация.

Фокус: Освен тези подводници, за които говорите, какви други съдове от Втората световна война има край Шабла?
Красимир Кръстев: Тази тема и много обширна. В края на Втората световна война, когато от пристанището в Констанца започва изтеглянето на немския флот, корабите от неговия състав не са могли да преминат през Босфора, тъй като там вече са се били установили съюзническите сили. За това те са ги потапяли между Дуранкулак и Калиакра, където има около 52 потопени съда. Около залива между Калиакра и Варна има още 49 – това е според архивните справки. Това са над 101 съда, потопени, но не при бойни действия. Те са потопени на подходяща дълбочина, с идеята един ден бъдат извадени отново. Потопявани са на около 20 и повече метра.

Фокус: Освен военни останки, край Шабла има и други интересни обекти под водата…
Красимир Кръстев: Да, тук се намира древното пристанище Кария. То в момента се намира на 3-4 метра под водата, тъй като с времето нивото на Черно море се е повишило. На брега има останки от крепости, които в различни епохи са били обитавани от различни цивилизации. Под водата има доста археологически останки, но това е една много деликатна тема и е свързана с опазването на това наследство.

Фокус: Подводната археология не би ли била нещото, което да привлече повече туристи в Шабла?
Красимир Кръстев: В устройствения план, който сега изработваме в общината, е предвидено място, терен за изграждане на център за подводна археология. Но трябва да има ясни правила за това, че има обекти, които не могат да бъдат посещавани, на трябва да бъдат пипани. Става въпрос за проект, който трябва да бъда изготвен от специалисти. В света съществуват различни практики – на места е забранено изобщо, а другаде има възможност да бъде експонирано това, което е на дъното и то не всичко. Това се прави организирано, по определен ред.

Фокус: Има ли засилен интерес от хора, които искат да наблюдават такива подводни обекти край Шабла?
Красимир Кръстев: Подводниците са на дълбочина, където може само много опитни водолази да стигнат с така нареченото „техническо гмуркане”. Това е един много малък сегмент. Туристите обикновено са водолази, които се занимават с това в почивното си време на плитки спускания, за което не се изискват особени умения.
Юлиан ХРИСТОВ