Емилиян Ялъмов
Народно Дело

Балканът пази своите тайни, гласи изречение в популярна тв реклама. Не по-малко са тайните, които крие Черноморското ни крайбрежие, убедих се в разговор с подводния археолог от варненския Исторически музей Теодор Роков. Най-интересна според него е легендата за съкровището на Лизимах. „Има исторически сведения от античен автор, който казва, че Лизимах, наследникът на Александър, е криел в пещерите на нос Калиакра своите богатства“, разказва Роков. Доста дълго време обикновени водолази, дори и военни се опитвали да разберат дали има зрънце истина в това. „Все пак е писано от историк, а не някой обикновен писател, който създава митове“, подчертава служителят на музея. Във връзка с Лизимах е публикуван и полуприключенски разказ от един от основателите на подводния спорт в страната ни – Цончо Родев. „В този разказ точно се описва как един водолаз влиза в тази пещера, намира съкровищата и народната милиция започва да го следи. Всичко е описано много реалистично“, казва Роков. След публикуването на творбата става нещо нечувано. Основан на кратко изречение от древен историк, той предизвиква истинска вълна от златна треска. Английският кораб „Черният принц“, потънал около Шабла, е друго предание, превърнало се в любима история на много рибари и водолази. На борда на товарния кораб имало множество богатства. „Принцът“ обаче, както и имането на Лизимах все още не са открити от учените. Роков е роден през 1976 г. във Варна. Завършил е археология в СУ „Св. Кл. Охридски“. В момента е уредник в един от музейните отдели в морската столица.

Закони на половин век регламентират дейността

Подводната археология в страната ни датира от 60-те години на миналия век. „Тогава у нас се провежда първият курс за инструктори леководолази“, разказва Теодор Роков. Ако се броят не само музейните работници и служители на Института по океанология, се предполага, че в момента всеки водолазен клуб извършва и подводни проучвания. „Търсенето на находки под вода е строго регламентирано. Все още се осланя на остаряло законодателство от 60-те години на миналия век за търсене и изваждане на ценности“, отбелязва Роков. Той изрази надежда, че ако бъде приет през т.г. новият Закон за паметниците на културата, нещата ще се променят към по-добро. „Там проучванията под вода са обособени в отделна глава. Контролът им се поема от центъра по подводна археология в Созопол. До момента той се извършваше от Института по археология в София“, казва музейният работник. Според него до момента е имало специалисти, чиято функция е била силно ограничавана. Новият закон обаче дава правомощия в Созопол да се концентрира работата по издаване на всички разрешения за проучвания под вода и концентриране на цялата информация.

Най-големият музей се крие под вълните

„Какви тайни крие морето? Както е казал Кусто: най-големият музей се крие под морските вълни. Последните години станахме свидетели на грандиозни открития на сушата – гробници, маски, златни накити. На сушата много по-лесно се извършват такива разкопки, отколкото под вода. Световната практика показва, че не по-малко интересни находки има и на морското дъно“, казва Теодор Роков.

Уникален слитък от сребро и злато е изваден случайно

Сред най-интересните находки, открити по нашето крайбрежие, Теодор Роков отбелязва изваждането на метален слитък край нос Калиакра. Слитъкът представлява сплав от сребро, злато и мед. „Уникален е. До момента в света друг такъв не е открит“, подчертава уредникът на отдел „Археология“ във варненския Исторически музей. Предметът е намерен през 1972 г. от инж. Сергей Коприянов. През 1972 г. се извършват подводни проучвания в района на Балчик. „В спомените си инженерът пише, че в събота и неделя, когато не са били ангажирани с експедицията, той е ходил сам да се гмурка в района на Калиакра, когато открива слитъка“, казва Роков.

Четири дървени платнохода лежат на дъното край Китен

Четири дървени платнохода от 19-и век лежат на дъното край Китен, става ясно от разказа на Теодор Роков. „Миналото лято имах спускания, едновременно и тренировъчни за повишаване степента на квалификация. Правехме оглед на потъналите кораби. Интересното е, че най-вероятно те са местно производство. Поне така твърдят специалистите от центъра в Созопол. Правен е анализ на дървото, от което са изработени, и се оказва, че това е странджански дъб. Единият от платноходите е напълно проучен при съвместна българо-американска експедиция през 2002 – 2003 г. От него са извадени интересни предмети, използвани от екипажа. Има стъклени чаши, цървули от кожа, дървени кутийки, керамични лули турска изработка. Предполага се, че плавателният съд е бил на български корабособственик, понеже в него е намерено голямо парче свинска кожа, а мюсюлманите избягват досега до нея. Да се гради цяла хипотеза на едно парче кожа, не е достатъчен факт, но е интересно“, казва Роков. Останалите три платнохода все още не са проучени. Всички се намират на сравнително малка дълбочина – около 7 – 8 метра.

Пазим каменни котви от 2000 г. пр.н.е.

Каменни котви с датировка 2000 г. пр.н.е., над десет медни слитъка, открити край Маслен нос, са сред другите интересни находки, до които са се добрали подводните археолози. Слитъците са били домонетни форми, преди да се появи монетата в класическия си вид. Те били разменяни срещу животни, платове, амфори с вино. Котвената тежест от края на бронзовата епоха пък била открита през 1983 г. във Варненското езеро в близост до едно от потъналите селища. Интересна е историята и около друга котва, долната част на която е отчупена. Тя е имала още два отвора, в които са се поставяли заострени колове, които трябвало да се забият при спускането й в дъното. „Тази котва не е намерена под водата, а при разкопки в Евксиноград. Този предмет беше открит в гроб на мъж от 13-и век. Предполага се, че е използвана като надгробен паметник, върху който е издълбан кръст, който личи и до днес“, казва археологът.

Интерес за науката представляват потънали селища край Ахтопол

Друг перспективен обект, който предстои да бъде проучен, са потъналите селища в залива на Ахтопол, става ясно от думите на Теодор Роков. „Имаме сведения за тях, но до момента няма целенасочено проучване. Институтът по океанология периодично извършва наблюдение на кораб с амфори, който се намира източно от нос Калиакра. При траленето голяма част от амфорите са начупени. Една от целите на подводните археолози е да се наблюдава състоянието на този обект. Той е на доста голяма дълбочина. Трудно е да се спуснат леководолази със стандартното оборудване. Затова наблюдението се извършва с мини подводница и дистанционно управляеми камери“, разяснява Роков.

Ценни антични предмети отишли в частни колекции

Не малка част от античните предмети, открити по нашето крайбрежие, са влезли в частни колекции. „ Имаше години, когато особено активна дейност развиваха рапанджиите. Те действаха в широк периметър. Чувал съм за доста интересни неща, открити от тях по дъното. Почти никога не са ги давали на музеите“, казва Роков. До 1970 – 1980 г. множество находки е имало в крайбрежната зона до 20 м. С развитието на леководолазния спорт и подводната археология тази зона е напълно проучена.

Справянето с иманярите е трудна задача

„От чисто техническа гледна точка е трудно да се справим с подводните иманяри. Един добре оборудван леководолаз, независимо дали рапанджия или целенасочено тръгнал да търси нещо по дъното, може да се спусне на една точка и да отиде на 200 – 300 м разстояние от първоначалното спускане“, казва Роков. Почти невъзможно било да се засече кой какво прави по дъното. „Имаше обсъждания с Военноморския флот за новия водолазен правилник и как да бъде регламентирано спускането под вода. Той беше насочен за обучението по леководолазна дейност и полигоните за тренировка. Трябваше да се уточнят местата, които да бъдат използвани само за тази цел. Разгледан бе и правилникът, по който да се извършва излизането на оборудван кораб за леководолази. Той трябва да се съобщава в съответната морска администрация във Варна или Бургас, така че граничните служби да знаят местоположението на всеки плавателен съд“, разказва Роков.

Обектите под вода – туристическа атракция

Подводните обекти може да се превърнат в туристическа атракция. В страни като Гърция, Израел и Египет това вече е направено, така че страната ни няма да открие „топлата вода“. „Мои приятели са ми разказвали, че в Гърция се знае за всяко едно място, където има потънал обект. Прави се малка група от 4-ма души и винаги с тях има двама придружаващи леководолази. Спускат се на метър-два над обекта. Всеки може да гледа и снима, но без да пипа“, казва Роков. Целта на двамата водолази била освен да преведе безопасно групата до обекта, и да съблюдава за сигурността й. „При добра воля от страна на държавата и водолазните клубове е напълно възможно и при нас да се случи. В момента са направени първите стъпки чрез новия Закон за опазване на културното наследство. Може би в момента належащото е да се изработи ефективно действаща система за контрол на достъпа до тези обекти. Представям си го като маркирани зони, на които се знаят координатите“, допълва Роков.

Пушка носи знак от микенската писменост

Каменна пушка, открита от археолозите, носи кръстовиден знак от микенската писменост. „Проф. Михаил Лазаров определя находката като прототип на металните, с които се завързват корабите по кейовете“, казва Теодор Роков и отбелязва, че в произведението „Одисея“ е описано използването на такъв вид каменни пушки. „В една от песните се описва как Одисей се качва на кораба и отвързва въжето от пробития камък. Съдим, че това е такъв тип камък“, допълва археологът. Не са малко потъналите кораби от Първата и Втората световна война. Една част от тях са отишли на дъното при военни действия, други – при корабокрушения.

Сероводородният слой консервирал „призраци“ от Византия

„Опитно доказано и признато от международни учени и специалисти е, че Черно море е един вид облагодетелствано с този сероводороден слой, който има, тъй като той действа като консервант“, казва Роков. Всякакъв органичен предмет – дърво, кожа, труп – се запазва непроменен, тъй като не се развива процес на гниене поради липсата на кислород. „Дори наскоро даваха филм по телевизията на проф. Робърт Балард, озаглавен „Призраци от Черно море“. По време на експедицията си той засне няколко кораба със своята техника, които са напълно запазени и датират от византийската епоха“, добавя Роков.

Атлас събира всичко открито

Съществува частна инициатива за създаване на атлас, който да събере всичко, открито на дъното на Черно море. В момента разкази за открити находки са описани в различни издания и книжки. „Лошото е, че информацията е разпръсната“, казва Теодор Роков. Той обаче е запознат, че се подготвя книга, в която ще се съберат на първо време всички данни за потънали съвременни кораби.