Сюрреалистично спокойствие и уникални хипарски традиции

До голяма степен чарът на Северното Черноморие се крие именно в дивата му природа и усещането за безкрайност. Дните на Камен бряг, например, обикновено минават бавно и безметежно, съпроводени единствено от чуруликането на безброй невидими птици, които като че ли са на запис, повтарящ се до безкрайност. Селото е тихо и спокойно, застинало във вечния момент на съществуването си. Усещането е като в сюрреалистична картина, в която всичко на пръв поглед изглежда нормално, докато не осъзнаеш, че това, което липсва… е времето. То сякаш просто не съществува. По цял ден нищо не се случва, нищо не помръдва, само вечното слънце неусетно сменя позицията си и интензивността на своите лъчи. На това му се казва истинска почивка. С настъпването на нощта записът утихва, а небето се изпълва с най-големите и ярки звезди. Дори и луната тук изглежда по-различно, някак по-близка и по-интимна.

Селото е кацнало на стръмен скалист бряг, силно наподобяващ този на резерват “Яйлата” (виж “Дивият север I”), намиращ се на едва няколко километра южно оттук. Не случайно през месец август всяка година в района се провежда едно от най-големите състезания по скално катерене в страната. Високите, отвесни скали се спускат право надолу, където неспирният вековен танц на вятъра и морето е сътворил живописни скали и усамотени заливи. На места природните стихии са образували пещери и дупки в скалите, често използвани като естествени терени за опъването на палатки, защитени от жежкото слънце и нерядко силния вятър. Водата тук е бистра и чиста и когато морето е спокойно, малките заливи се превръщат в приветливи плажчета (до тях се слиза по стръмни криволичещи пътеки), чиято красота и уединение лесно могат да извадят наяве дори и най-скритите нудистки склонности на посетителите.

През 50-те години почти на ръба на каменбряжките скали е открито газово находище. Запалени, изпаренията му горят неспирно, а вечният им огън се е превърнал в може би най-емблематичната характеристика на Камен бряг.  Въпреки че лятно време около него се събират и къмпингуват шумни компании, то е достатъчно отдалечено от селото, за да не разваля неговата тиха идилия. Освен когато става дума за посрещането на Джулая…

Хипари, млади и стари, идват тук година след година, за да посрещнат изгрева на първото юлско слънце, поддържайки живи и до днес бунтарските традициии, възникнали през годините на “развитото социалистическо общество”. Джулай морнинг, или Джулая, е най-традиционният хипи празник в България, възникнал във Варна в края на 70-те като протест срещу комунистическата власт. За онова първо българско хипи движение посрещането на изгрева е символизирало посрещането на едно ново начало, овенчано с надеждата за по-добро бъдеще, или както се пее в едноименната песен на Uriah Heep: With the day came the resolution (от англ. – “С деня дойде и решението”). Макар и с падането на комунистическия режим да изчезва първоизточникът за протест, тази уникална за България традиция е жива и до днес и набира все повече сила и последователи, а Камен бряг се налага като най-популярното място за отпразнуването на празника. От няколко години насам тук по случая се организират грандиозни рок концерти с участието на легендарни български и чуждестранни изпълнители. Достатъчно е само да се каже, че тази година няколко хиляди човека посрещнаха тук юлската сутрин с песента на Uriah Heep под съпровода на нейния автор Кен Хенсли. Но освен спокойствие и рок, Камен бряг предлага и изкуство. В селото има частна артг алерия, а в началото на септември всяка година тук се провежда традиционият пленер “Море и вятър”, в който участие вземат художници и скулптори от страната и чужбина. Друга важна дата от местния календар е 3 юни, когато в селото се провежда общоселски събор с богата фолклорна програма.

На 15 км северно от Камен бряг по гладък панорамен път се стига до нос Шабла. Ще го познаете отдалече по емблематичния с червените му и бели райета Шабленски фар. Висок 32 метра, това е най-старият действащ фар на Балканския полуостров, построен още в средата на XIX век. Брегът в този район и южно от него е предимно скалист, но за разлика от Камен бряг, “Яйлата” и нос Калиакра, където скалите са високи, отвесни и в оренжеви тонове, тук те са от тъмносиви до снежнобели, сравнително ниски, плоски и осеяни с дълбоки дупки като кратери, изваяни от паднали метеорити. Неизбежно е сравнението с повърхността на Луната. Тези брегове са перфектни за скачане и гмуркане, а вероятността под тях да откриете множество подводни пещери е повече от реална.

Нос Шабла е най-източната точка на България. От цялата територия на страната това е мястото, което слънчевите лъчи най-първо озаряват. Тук живее и невероятният готвач бай Пешо – най-известният шабленец. Табели ще ви отведат право в неговата кръчма на края на рибарското селище. Рибената му чорба и специално приготвената по тайна рецепта лютивка към нея са легендарни. Няма да преувеличавам, ако кажа, че по цялото Черноморие няма по-вкусна супа от бай-Пешовата. Веднъж опитате ли я, няма как да я забравите. Както Шабленското, така и Дуранкулашкото езеро на 20-ина км по-на север, са сред най-значимите влажни зони на България с огромно значение за опазване на редки и застрашени растителни, пернати и животински видове.


Дуранкулак е последното българско черноморско селище преди румънската граница. Името му
произлиза от турски и означава “стоящо ухо”, заради с формата на едноименното езеро. Познато още като Орловото езеро или “блатото”, както го наричат местните, то не е много дълбоко и е повече от два пъти по-дълго, отколкото широко. Във водите му са се образували два острова. На малкия се издига частен имот. Големият остров, с площ 20 дка, е първият праисторически музей на открито в България. На него се намира единственото в Европа пещерно светилище на богинята Кибела и енеолитна селищна могила от 4600-4200 г. пр.н.е. Аз за съжаление не можах да ги посетя, но въпреки това усетих магията на мястото. На фона на двойка лебеди, плаващи в езерето, станах свидетел на най-красивия, наситено пурпурен залез.


Снимка: krapets.com

От другата ми страна, точно на 180 градуса изгряваше луната, облята в светлорозовите багри на залязващото слънце. Намирах се в центъра на безкрайния цикъл на Вселената..

Автор: Ина Сотирова – Business Magazine