Росица Жекова

Природен феномен, издигнал се от дълбините на морето. Красиво и странно място, пурпурночервено. Не бързай да търсиш в атласа къде се намира то! Остани със шума на вълните, които ще измият заблудите, че всичко започва и свършва с жалкото ни ежедневие…. Съблечи прашната цивилизация от душата си!

Нос Калиакра от въздуха За любителите на точната информация – красивия къс родна земя се намира на 12 км източно от град Каварна и на 60 км североизточно от Варна. Това дълго 2 км полуостровче е обозначено на картата като нос Калиакра. При ясно време отдалеко можем да забележим, че той е бил и сега е добър ориентир за крайбрежното корабоплаване.

Нос Калиакра като огромен вълнолом с високите си седемдесет метрови брегове прегражда пътя на яростно връхлитащите морски вълни, родени от северния вятър. Укротява ги и превръща обширния западен залив в спокоен пристан. Намиращ се в сеизмична зона полуостровът е подложен на постоянно отмиване и разрушаване от морските вълни. Калиакра се изменя макар и бавно. Но въпреки тези промени Калиакра и някога, и сега излъчва сурова красота! Калиакра в превод от гръцки означава „красивия нос”. Преди гърците тази красота великолепно са оценили тиризите – тракийско племе. Тези най-древни обитатели на нашата земя само с една отвесна стена са можели да защитят обширна територия. Тъй като всички брегове са отвесни. Величествено издигнати на 70 метра над морето.

Първата крепост носела името на жителите си – Тиризис. Намерени са свидетелства от втората половина на ІІ хилядолетие преди Христа за ролята му на естествен пристан. На морското дъно са открити каменни котви и слитък от благородни метали. Слитъкът е с формата на опъната волска кожа – размери 25х12х1, 4 см и тегло 1,455 кг – съдържа 32% злато, 18% сребро, 43% мед и малки количества сяра и никел. Предполага се, че произхожда от Египет. Слитъкът и каменните котви ни „говорят”, че местното тракийското население е било в контакти със Стария свят.   Открит е и гроб със следи от кремиране. В него освен разбита глинена урна, пепел и обгорени кости са намерени лампа, каничка, монета, повредени бронзови украшения и три златни копчета.

Тъжно е от един човешки живот да остане каничка или повредено бронзово украшение, или само пепел…

Но в този гроб е открит и керамичен лакримарий. Древните хора са намерили свой начин да „кажат” на тези, които ще се родят след тях, че след един човешки живот не остава само пепел…събирали са в лакримария пролетите за покойника сълзи. Вероятно по този начин освен, че са засвидетелствали обичта си и са искали да се знае, че някой, някога е плакал за човека, кичил се с надживелите го бронзови украшения.

Нос Калиакра - възстановка През късната античност тук процъфтява Акре Кастелиум – един от петнадесетте града на провинция Скития. Античният географ Страбон описва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски. Той криел в пещерите край носа несметни съкровища, заграбени още при походите срещу Персия. Този мит и до днес привлича иманяри и водолази. Името Калиакра за първи път се споменава в края на 13 век. Калиакра разцъфтява като столица на Добруджанското/ Карвунско /деспотство на българския владетел Добротица.Днес останките от крепостта и селището са предимно от този период-втората половина на 14 век. Археологическите разкопки показват,че тук се е заселило и прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево. Самоназоваващи се „ески булгар” – стари българи.

През 1444 година до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу османската империя. На 31 юли 1791 година тук се разразява най-голямата битка в Черно море. Край западния бряг, руската ескадра, водена от адмирал Ушаков, разбива турската армада. С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1791 година. През 2001 година адмиралът е канонизиран за светец от Руската православна църква!

Това е последното българско парче земя, което турците са завладели! Тук много легенди нашепват скалите…една разказва как се е родило това късче изстрадала земя. Един българин бягал от турците. И земята свършвала, но Бог удължавал земята под краката му, за да успее да избяга. За нещастие турците успели да го заловят. Загинал за правата Христова вяра! Има изграден параклис, който символизира гроба му. Хората вярват, че този мъж бил самият Светец покровител на моряците – Свети Никола. По време на турското робство тук е имало дервишки манастир, за който се твърдяло че съхранявал мощите на турския светец Саръ Султук. Най-известната легенда разказва за красивата девойка Калиакра, която препочела смъртта пред робството!

Заедно с четиридесетте си приятелки сплитат дългите си коси в една плитка и така се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на турските поробители. Вълните ги понесли към откритото море, но мъката по поробената земя ги връщала всяка нощ при скалистия бряг. По незнайни пътеки те стигали до върха и невидими влизали в крепостта, за да мъстят на поробителите… Сега в началото на нос Калиакра има обелиск, изграден в тяхна памет. Наречен е „Портата на 40-те девици”.

Природата тук е много красива и заради ярките цветя, цъфтящи през пролетта и лятото. Това гордо и красиво място днес е и природен археологически резерват.

На смрачаване - изглед от носа Тук гнездят корморани, а скорците и скалните косове обитават пещерите. При повече късмет може да се видят и делфините, дебелоклюната чучулига, черногърбото каменарче и още много други редки видове. Ендемичните растения като малката перуника, теснолистния божур, хибридния мак, коило, клинавчета също могат да бъдат видяни в местността.  Този стръмен бряг, станал сцена на падения и възходи наистина изглежда пурпуреночервен! Казват, че е червен, защото е напоен с кръвта на хората намерили смъртта си тук. Предпочели я пред робството!

Геолозите съответно имат по-прозаично обяснение! Седемдесетметровите скали са твърди варовици и конгломерати, образувани в някогашното плитко сарматско море. Железните окиси, с които са наситени му придавали тази пурпурночервена окраска. Погледнеш ли страшно надвисналите над морето скали на Калиакра не можеш да не усетиш велелепие! Тази стара българска дума ,значеща „говореща хубост” казва всичко! Неволно пред теб, като яростна вълна, израства легенда за собствения ти народ. Заслушваш се в нея и разбираш, че земните неща достигат вечността единствено, когато са пронизани от духа!

Трябва поне веднъж в живота си да видиш този красив нос, който като пламтящ меч разсича синьозелените морски води.  Да можеш да „сложиш” в душата си от суровонежния български дух. Да знаеш, че има едно красиво място – величествено като народа ни !