Общинският съвет на град Шабла предоставя земя за три голф комплекса, научаваме от „Добруджанска трибуна online”. Строителните дейности все още не са започнали, но проектът, който ще се разпростре върху 1400 декара крайморски земи, е в най-напреднала фаза, твърди добричката медия.

Единият голф комплекс, който освен другото ще включва „жилищна база, басейни, хотел, гаражи и паркоместа”, ще се изгражда върху терен между село Тюленово и шабленския фар. Но този регион е изключително чувствителен в екологично отношение. Екосистемата е от степен тип, за България може би последна отломка от огромния степен пояс, в миналото простиращ се от Средна Азия до нашите земи.

На брега край Тюленово - любопитно птиче

Региона е с уникална степна растителност и животински видове

Предвид теорията на икономическата екология, тези земи са подходящи за консервация, тъй като заедно с другите регионални природни и исторически богатства могат да се впишат в микрокомплекс за еко- и културен туризъм. Моделът на мек туризъм „Природно и историческо наследство” е предложен (и прилаган) още през 1990те от регионални специалисти. Запознатите с географията на България знаят, че в непосредствена близост до село Тюленово изобилстват природни забележителности като Камен бряг с местността Яйлата, крепостта и резервата Калиакра, най-старото открито селище в Европа на Големия остров в Дуранкулашкото езеро и много други.

На север от проектния голф – комплекс се намират езерата Шабленско и Дуранкулашко, които са от световно значение за опазване на водолюбивите птици. Над бъдещия голф комплекс преминава прелетния път на птиците „Виа Понтика”, като може да се очаква факторът безпокойство от ‘цивилизования голф’, в съчетание със строителството на ветрогенератори в този регион, да породи смущение в миграционния път на птиците.

Досега гражданското общество в България многократно надига глас – оставен без особено внимание от нашите регулиращи екологични органи – за вредния екологичен резултат от масовите икономически (главно туристически и строителни) практики у нас. Екологичните противоречия от голфа сякаш са оставени на заден план, може би заради идеята, че голф терените са за богати хора и не оставят отпадъци.

Едновременно с това късогледо се пропуска това, че у нас (какъвто пример дават голф игрищата край близкото село Топола), безценни микроексосистеми край морето се заместват с терените за голф. Заради незнанието каква е действителната екологична стойност на природния ландшафт, голф инвеститорите у нас се приемат най-меко казано благосклонно. Но пустеещ терен е нещо много различно от взаимосвързана крайморска екосистема от степен тип, която ще изчезне, заедно с потенциала й за разработване на алтернативен туризъм.

Вторият кръг аргументи – че от богатите инвеститори може да се облагодетелства населението на региона, досега не са се потвърдили сериозно в нашата практика. За това говорят още повече и изчисленията, демонстрирани в email от наш читател, който ни сигнализира за проекта за новия голф комплекс.

Както Здравко Йорданов, председател на шабленския общински съвет, обяснява за ДТ, проектът ще се реализира от учреденото през май 2007 г. акционерно дружество “Голф Шабла” с капитал 101 837 акции с номинал по 100 лв . Участват Община Шабла с 35% и “Проучване и добив на нефт и газ” АД , което държи 65 % от капитала на дружеството . Кметството на крайморския град се включва с общински земи.

Читателят посочва, че 101 837 акции х 100 = 10 183 700 лева. Делът на общината е 35% от тази стойност или 3 564 295 лева. Предвид факта, че голф комплексът ще се простира върху 1400 декара, от които 1000 декара са общинска земя, сумата 3 564 295 лева разделено на 1000 дава на общината цена от 3 564 лева за декар.

Най-бегла справка за цените на терените в региона ще покаже, че декар на ‘първа линия’ струва поне 10 пъти повече. „Как смята да печели общината?” – пита реторично читателят.

Освен общината, вторият играч в голф комплекса е дружество „Проучване и добив на нефт и газ” АД. Предвид некачественото екологично изпълнение от добивните цистерни в района и разлива на нефт в морето преди няколко години, може би ще е по-разумно инвестициите за развитие да се насочат не в голф, а в друга посока. Така преди години директор на „Нефт и газ Шабла” говореше пред мен за свои идеи за екологичен нефтодобив и младежка работилница, но подобни неща там няма.

От компанията биха възразили, че въпросните терени и без друго са окончателно променени чрез нефтодобива, а ландшафтът видоизменен. Въпреки тежката вреда върху степната растителност от цистерните за добив на нефт, вредата от цялостно трансформиране на една екзотична за България екосистема в голф игрище ми се струва несравнимо по-сериозна.

Нефтено езерце край Тюленово

Нефтено езерце на скалите на брега край Тюленово където ще бъде изградено голф игрището

Сценарият, по който са разработвани много сходни проекти върху привлекателни ландшафти, е един и същ. Почти конспиративно местната власт взема решения и след няколко месеца ги обявява като свършен факт, който е бил “достъпен за широка обществена дискусия”. Такъв е подходът на кмета на съседния град Каварна, г-н Цонев. Строежът на арабския развлекателен комплекс върху националния паметник нос Калиакра бе представен като вече окончателно и невъзвратимо решение, за щастие масовата вълна на протест възпря инвеститорите от Bulgarian Dreams.

Като поставяне пред свършен факт бе осъществено и ударното строителство в резервата Яйлата, за което РИОСВ Варна издаде някаква форма на одобрение, но случаят, в който не може да са замесени само двамата братя от добруджанския град Генерал Тошево, бе потулен.

В момента на черноморското ни крайбрежие ландшафтът в северната и южната зони рязко се отличава. Южната е много пренаселена и тъй като липсва адекватен надзор и санкции, предприемаческото строителство е разрушило там не един безценен микроландшафт.

Северното крайбрежие засега е с далеч по-съхранена природа. Безогледното му застрояване в рамките на Европейския икономически и политически съюз, в който в близките години предстоят да се изразходват трилиони (хиляди милиарди) евро за екологични подобрения, е престъпна небрежност. Тя се дължи на незнание или на дребнави лични интереси – независимо кой е виновният, не можем да си позволим да изчезне подобна природна и бъдеща икономическа стойност.

Сега Общински съвет Шабла е дал съгласие за още два голф комплекса – на фирмите “Литекс Комерс”АД и “Росинвест”, акционерни дружества все още не са учредени. Голф терените ще се изграждат в районите на селата Езерец и Ваклино, които са няколко километра по-навътре от морето и вероятно няма да са толкова екологично чувствителни.

ОбС – Шабла се е съгласил и за изграждане на яхтено пристанище до Тюленово, казал е също Здравко Йорданов, цитиран от „Добруджанска трибуна”. Ето как описва този човек инвестиционната си концепция:

„За реализацията на тези намерения водещо значение ще има общият градоустройствен план, по който се работи в момента, и зоните по “Натура 2000″ , които все още не са конкретизирани”.

Доскоро в Шабла подобни мегаломански проекти бяха възпирани, тъй като местната управа бе избрала стратегия на устойчивото развитие. Не се разрешаваше издигането на високи хотели и строежи около плажната ивица (най-дълга в България). Като следствие международната известност на езерата Шабленско и Дуранкулашко и съответно приходите от туристи орнитолози, растяха. С новата общинска управа курсът изглежда е променен. Бе разширена територията, определена за поставяне на ветрогенератори в община Шабла, сега идва и новината за голф игрищата.

Припомням думите на новоизбрания кмет на Шабла Красимир Кръстев, изречени във връзка с подозрението, че е спечелил изборите с купени гласове:

„Общината притежава много голям потенциал. В момента правим устройствен план за управление, искаме да спрем цялата стихийност в нейната работа. Досега нещата се случваха на базата на не дотам ясни правила. Оттук нататък този устройствен план ще постави всички намерения и цели на общинската администрация на съвсем прозрачна и ясна основа и вероятно някои не са много доволни от това. Не се сещам за друг вид конфликт, неясноти или проблеми”.

Плашеща решителност. Но какво по-различно да очакваме, щом икономическият министър на България наскоро каза във Варна, че очаква морската столица да се разрасне в мегаполис, който да погълне цялото северно крайбрежие на България.