Да пристигнеш до ресторант “Златната рибка” си е преживяване само по себе си. Мястото ни беше препоръчано от приятели, които ни “подпалиха фитила” с използването само на една ключова дума – “раци”. Заради тия раци поехме от комплекс “Русалка” към Дуранкулашкото езеро. Постепенно пътят ставаше все по-малко натоварен, признаците на цивилизацията взеха да намаляват и дори бензиностанциите останаха някъде назад, сякаш Каварна беше последното място, където има автомобили и оттам насетне хората разчитат на живата тяга.

Подминавайки Шабла, в пейзажа трайно се настаниха малките селски къщурки, заобиколени от зеленчукови градини и плетени кошари с кози и овце. Стадото патки, които дефилираха по пътя, малко преди Дуранкулак, въобще не реагираха на звука на приближаващия се автомобил, вероятно научени да си развалят рахата само от тропот на копита.

На влизане в Дуранкулак започнахме да се озъртаме за ресторант, но такъв не се виждаше никъде. Дъждът се усилваше и по улиците нямаше жива душа. Най-сетне, на оградата на стопанския двор, видяхме нарисуван на ръка голям надпис “Ресторант“, а под него – още по-калиграфски – “Кока-кола”. С известно недоверие завихме в тази посока, за да се озовем в средата на самия двор, с поредното ято патки край нас. Ситуацията изглеждаше колкото смешна, толкова и абсурдна. Накрая, на първата от много киломентри насам бензиностанция, ни обясниха, че е трябвало да минем по черния път край стопанския двор и там – на около 2 километра, се намира търсеното място.

По пътя срещнахме поредното стадо – този път от крави, които пасяха спокойно около и край пътя, охранявани от малко кутре с изключително злобен характер и едно дружелюбно и много сополиво цигане на не повече от 4 години.

След срещите с толкова много домашни животни и нито един нормален човек, вече се питахме какъв ли ще е този ресторант. Аз лично очаквах тенекиена барака с избелели пластмасови оранжеви столове и още малко патки, крави и овце. Когато, след около 2 километра подскачане по дупките на черния път накрая пристигнахме, с изненада видяхме, че ресторантът е по-поддържан и по-оживен от всичко наоколо, сякаш цялата енергия на района се е събрала на това място.


Отвътре интериорът на заведението напомня на стар кораб – с препарирани риби и птици по стените, огромна мрежа под тавана и приглушено осветление. Въпреки, че е едва началото на септември, в залата е приятно топличко и се усеща ароматът на запалени дърва.

Както бяхме предупредени, заведението предлага вкусна рибена чорба и разкошни варени раци

Отпред има красива поляна, от която се открива гледка към малък кей с лодка, вероятно за риболов в намиращото се наоколо Дуранкулашко блато. В потвърждение на това предположение, менюто предлага множество рибни ястия.


За да се затвърди доброто впечатление от обстановката и вкусната храна, попаднахме на любезна и отзивчива сервитьорка, която освен с чиниите се занимаваше и с децата  smile1

Ако някога се намирате близо до най-североизточната част на България, потърсете ресторант “Златната рибка” – няма да съжалявате!

sladka hapka

Gotvetesmen.com