Археологът Тодор Димов: “Археологическото богатство на Дуранкулак е ресурс, който трябва да бъде социализиран. Затова съм сигурен, че филмът на “Дискавъри” ще разкрие най-добре българската праистория на зрителите в целия свят.”

След седмица екип на “Дискавъри” пристига в България, за да прави филм за най-старото българско злато, което е открито на Големия остров на Дуранкулашкото езеро.  Журналисти от телевизията видели изложбата “Златна Тракия” в Белгия и оттам дошла идеята за снимане на филм в България за тракийските златни съкровища, под егидата на Министерството на културата. Съгледвачи на изследователския ТВ-канал направиха наскоро първото проучване по темата в страната, за да подготвят сценария. Тогава станало ясно, че в България има по-старо злато от това на траките и че то е открито във Варненския халколитен некропол (общото тегло е 1 517 грама) и в още един археологически обект – Некропола на Големия остров на Дуранкулашкото езеро, където са намерени златни накити от втората половина на петото хилядолетие преди Христа.

“Дуранкулашкият некропол е най-големият праисторически некропол в целия свят. Той е открит и изцяло изследван на западния бряг на Дуранкулашкото езеро”, обяснява Тодор Димов, н.с. I степен по праистория и завеждащ отдела “Археология” към Регионалния исторически музей в Добрич. В некропола край Дуранкулак са открити 1 204 гроба. За да стане ясно значението на тази находка, трябва да се поясни, че в целия свят са открити само още три некропола от същата каменно-медната епоха – Варненският – с 294 гроба; до румънското село Черна вода – с 450 гроба и до село Черника край Букурещ, с 400 гроба.

Златото, което е открито в Некрополите край Дуранкулак и Варна обаче е категорично най-старото обработено злато в света. Учените смятат, че праисторическите хора са открили златото първо в чист вид – или от съществуващите природни жили, или от речния пясък, смесен със злато. Иначе първите златни находки датират от деветото хилядолетие. Те са открити в Чайоню, Североизточна Турция. Те обаче не са били обработени, тъй като са представлявали нещо като мъниста от самородно злато.

“Животът на праисторическия човек бил съпътстван от множество опасности. Затова свидетелстват и откритите край Дуранкулак кости от лъвове”, пояснява Тодор Димов. Това означава, че нашите далечни предци са били принудени да търсят нови суровини и нови технологии, за да се защитават по-добре от хищниците, тъй като възможностите на камъка и кремъка били вече изчерпани. На две места в Югоизточна Европа – в Айбунар – Турция, и край Стара Загора, е имало находища на оксидни медни руди, които привличали вниманието с ярко зеления си цвят. Тази медна руда можела да бъде разтопена в керамични пещи и да се обработва.

“В тези далечна праисторическа епоха медта е била по-скъпа от златото. Затова първата технологична революция в историята на човечеството е била откриването на медната металургия”, разказва Тодор Димов. Той допълва, че преди да се появят първите монети за размяна, са съществували така наречените домонетни форми на размяна. В началото ролята на парите е била изпълнявана от стрели с медни връхчета. И тъй като далечните ни предци не са имали много доверие един на друг размяната е ставала по следния начин: Купувачът изстрелвал с лък стрелички до продавача и в момента, в който продавачът останел доволен от цената, той оставял месото или каквато и да било друга стока и си тръгвал. Изпращачът на стрелите пък отивал до стоката и си я прибирал. Така пазарлъкът ставал без търговец и клиент да влизат в пряк физически контакт.

Други домонетни форми на размяна били металните слитъци под формата на опъната волска кожа. Такъв метален слитък от злато, платина и сребро е открит при подводни археологически разкопки край нос Калиакра. До село Черково, Бургаско, пък е открит слитък от чиста мед.

Първите монети

Предците ни са пазарували с черупки

“Когато се говори за междуплеменен обмен в праисторическата търговия, не бива да се пропускат и находки от черупки на мекотелите спондилус иденталиум, които са открити в Дуранкулашкия Некропол”, твърди Тодор Димов. Той припомня, че това са били мекотели, които са живели тогава само в района на Източното Средиземноморие, където се е намирала Троя. И тъй като черупките им били много красиви, те се превърнали в еквивалентна стойност за обменна търговия. Любопитно е да се отбележи още, че при изследването на Дуранкулашкия некропол са открити индустриални количества от черупките на спондилиус

Добруджанската Троя

Целта на филма, който ще заснеме “Дискавъри”, е да покаже, че Археологическият комплекс край Дуранкулак е световна сензация. Според специалистите той е “Добруджанската Троя”. Районът на Дуранкулак е бил обитаван непрекъснато от човека повече от 6 хилядолетия, което дава възможност да бъде използвано некрополът като еталон за всички други открития. На Големия остров е открита и изследвана селищна могила, обитавана през цялата каменно-медна епоха, тоест – през цялото 5-о хилядолетие преди Христа. Доказано е, че тази селищна могила се състои от 7 селища, които са били напластени едно върху друго. Мястото е обитавано за късо време и през бронзовата епоха.

Ако се окаже вярна хипотезата на археолозите, че Троянската война е свършила през 1 241 г., то със сигурност може да се твърди, че по това време в Дуранкулак е имало селище и че неговите обитатели са били носители на културата “кослоджени”, която датира от 13-12 век преди Христа. “Това означава, че когато се е водила войната за Хубавата Елена, в Дуранкулак вече сме имали тракийски етнос”, категоричен е Тодор Димов.