Ива Димитрова
в-к Монитор

Има една нова тенденция - чуждестранните туристи вече пренебрегват красотите на българското Черноморие, защото вниманието им е отклонено от друг прелюбопитен факт. И това е чудната игра на делфините, досами брега на морето. Струва си тя да бъде видяна - едновременно чудновата, необяснима, сродна и вълшебна. Това лято не са малко щастливците, които на живо са видели щуротиите на водните красавци, които като сребристи светкавици пресичат сините води на Черно море. Ята делфини са се появявали пред човешкото око почти всеки туристически сезон. Но такова делфинско нашествие като това лято не е имало досега.

Местните добруджанци много-много не се вълнуват от гледката, защото за тях е обичайна. За чуждите туристи обаче е неповторимо изживяване.

Представете си подскачащи по плажа мъже и жени по бански, които с източени шии гледат навътре в морето. Тази гледка беше констатирана преди седмица край Дуранкулак, когато от водите накуп изплуваха 60 делфина. Внезапно, точно по обяд, към брега срещу ресторант “Хелиос” се разстлала фаланга от много делфини - повече от 60. Животните заградили пасаж с риба и скачали над него. Туристите веднага грабнали фотоапаратите и започнали да щракат.

Без да се вълнуват от възторжените човешки викове, делфините дори стигнали до плитко - само на 5 метра от брега. От тази щуротия дори и претръпналите дуранкулашки морски чеда останали като втрещени. За туристите да не говорим.

Морските благородници обаче като че ли най си падат по нос Калиакра. Там те се появяват почти всяка сутрин рано и надвечер. Туристите стигат до носа само за да зърнат делфините. Чакат търпеливо с часове и, ако красавците не се появят, се сърдят на персонала на нос Калиакра. Оттам обаче си правят майтапи с тях. На нещастния възглас “Къде скрихте делфините?”, каварненци отговарят: “А, а, ние си ги прибрахме. Имаме си специални свирки, прибираме делфините в пещерите около нос Калиакра и на сутринта ги пускаме.”

Впрочем тази шега е отпреди петдесетина години, когато тогавашните малчугани наистина вярвали, че делфините и тюлените се криели в огромните пещери край носа и в резервата “Болата”. За тюлени тук вече нищо не се говори. Последният тюлен - монах, около 4,5 метра дълъг, бил убит през 1966 г.. Тогава шеф на пионерския лагер на мястото на днешната “Русалка” бил директор на училище. Освен това, очевидно, ловец и глупак. Той един ден излязъл с лодка, за да разхожда две учителки, мярнал тюлена и го пронизал с един куршум. После бил осъден на 7 години затвор.

Стари балчиклии още си спомнят за един случай от 80-те години на миналия век. Незнайно как един делфин избягал от делфинариума във Варна и стигнал акваторията на Балчик. Там животното си плувало спокойно около днешното яхтено пристанище и се превърнало за нула време в любимец и на малки, и на големи. Хората се забавлявали, като му хвърляли шапки или топки, а той им ги връщал обратно. Най-големите ухажори на делфина били моряците от Военноморската база край Балчик. Цели семейства от Добрич се товарели на автомобилите си, за да зърнат на живо беглеца, но преди да потеглят за Балчик, задължително купували по няколко геврека за беглеца. Естествено, намерили се и уроди, които хвърляли камъни по него, че дори и стреляли.

В Шабла пък се разказва случай, който никой не помни точно кога е станал. Било е преди много, много години. Десетгодишно момче взело лодка от фара край Шабла и влязло в морето. Вълните го грабнали и то изчезнало. Рибарите го търсили из водната шир, намерили го обаче чак на третия ден. Изплашеният малчуган разказал на възрастните, че не умрял от страх, защото делфините го пазели. Всяка вечер излизали край лодката и обикаляли около него.

България е последната държава, която се е отказала от улов на делфини. До 1965 година е имало специална флотилия за лов на красивите животни. Месото на бозайника се използвало за пастърма. До 1965 година в България не е имало кайзер от друго месо, освен от делфин, твърдят стари морски вълци. През 1965 година уловът на делфин е забранен заради намаляването на популацията. Забраната първо е била за 5 години, после - за 10, а и все още е в сила.

Морският вълк Вълко Стоев от Каварна показва колко близо до брега са стигнали бозайниците.

Пътят на делфина зависи от количеството риба, разказва Вълко Стоев, врял и кипял рибар от Каварна. Според него е нормално това лято делфините да са много заради популацията. Със затоплянето на водата рибата отива навътре и делфинът я следва. Няма рибар, който да посегне на делфина, отсича морският вълк. Ако има някъде умрял делфин, то той е удавен. Делфините се оплитат в мрежите, а най-големи поразии правят тези за лов на калкан.

В нашето Черноморие се срещат два вида делфини - муткур /те са малки, изцяло черни, стигат само до метър дължина и до 100 кг/ и афала /бяло-черни, до 3 метра са дълги и тежки до 500 кг/.

Единствената косатка обитавала водата край Зеленка през 1994 година. Гигантското чудовище било дълго около 5 метра и тежко над 700 кг. При една буря косатката избягала от Севастопол, където тези животни били обучавани да носят магнитни мини и да различават минирани кораби. Гигантът си намерил убежище край таляните на най-известния рибар по Северното Черноморие Наско Писиката. Всички го галели, хранили и му се радвали. Всяка вечер обаче косатката влизала в таляна и изяждала рибата. През деня си почивала в морските води. Рибарите се видели в чудо и се обадили в Севастопол да си приберат чудовището. Оттам обаче отказали, тъй като същата косатка бягала за втори път. След време, когато температурата на водата станала 18 градуса, тя сама напуснала водите на Зеленка и отплавала навътре в морето.

Една от най-интересните гледки е как делфините пленяват плячката си - по традиция пасаж риба. Всички животни се нареждат в кръг, заобикалят пасажа и го притискат. В кръга пускат малките делфинчета, а телата на големите образуват непреодолима преграда.  Рибата се събира на кълбо и делфините се нахвърлят върху нея. След това повтарят отново процедурата с останалата риба, докато не я изядат напълно. Ако делфините се появят на самия бряг, то това означава, че водата е мръсна и бозайникът е тласкан към брега. Рибари от Каварна разказват как веднъж един делфин искал да излезе на брега. Те го бутали навътре, той се дърпал към брега. На следващата сутрин делфинът бил намерен мъртъв.

В момента на 20-30 мили навътре в Черно море ври от делфини, милиони са, казва Наско Писиката. Популацията им е огромна, защото в Черно море делфинът няма враг, за разлика от океаните, където е преследван от акули, косатки, китове. Докъдето ти види окото, все е делфин, твърди Писиката. Делфинът е там, където е рибата.

До 1965 г. когато България е имала флотилия за улов на делфини, е имало равновесие в морето. Сега обаче делфините са много повече, отколкото трябва. Един делфин изяжда на ден от 70 до 80 кг, а големите афали от 350 до 400 кг риба. Сега в морето има сафрид, барбун /царска риба/, попчета, чернокоп, заргана, лефер, кефал. Поведението на делфините във водата е различно. Ако забележат пасаж с риба, делфините започват да се хвърлят. Ако просто си играят и се забавляват, удрят с опашката си.

Делфините много обичат корабите в морето. Излизат отдолу пред самия нос и плават заедно с кораба. Когато плавателният съд спре ход, бозайниците се разотиват. Делфинът обаче никога не напада човек. “Влизал съм сред ято от 60-70 делфина, гледаме се с тях, играят си с кораба, мятат опашки, но никога не посягат на хората”, категоричен е Наско Писиката.

Още по темата