Ива Димитрова
в-к Монитор

Рибарското всекидневие в повечето случаи е съвсем еднообразно.

Крапец е толкова на север, че по-често се лови румънското радио, отколкото българското. Рибарската гилдия от селцето, близо до Шабла, представлява компактна група от 50-ина морски вълци, които са се захванали с този занаят и прехрана още от юношеските си години. Дните им са монотонни, движенията им вече са почти автоматизирани.

Ставаш рано, пускаш лодката, хвърляш мрежи по няколко километра, гледаш да продадеш до обяд рибата. И после – пак същото. От година на година става все по-трудно да оцелееш, казват с глухи гласове и мрачен поглед мъжете край брега. Държавата го е дала “свободно” за рибарлъка -  мрежите са скъпи, разходите за гориво скочиха до небето, матрапазите станаха кожодери – купуват от тебе кило сафрид за 2 лева, продават го на пазара по 6 лева. Траловете унищожиха рибата в Черно море. Според рибарите в Крапец има и допълнителни утежняващи обстоятелства -  след трите бойни учения край Шабла рибата съвсем изчезнала. Рибарлъкът е тежък занаят и не е за всеки.

Точно затова морските вълци от Крапец ревниво пазят своето женско начало. Накратко казано, това е една дама, призната за достойна за тежкия занаят. Елена Василева, на 41 години. Оказва се, че тя е единствената рибарка, притежаваща билет. Освен за рибарство, и за лов. “Леле, много е бойна. Най-бойната е в района. Слага мъжете в малкото си джобче. Мята мрежите с ръце наравно с тях”, казват всички за нея.

В дома си Елена пристига на мотор – марка “Симсон”, червен. Изобщо моторът е основното й превозно средство, с което се движи на сушата. А червеният цвят й е любимият. Носи дрехи предимно в червено.

Нищо необичайно няма в нейната мотивация, защото морето й е тръпка и хоби. “Умирам за него. Да има как, в морето ще спя. Не мога да си представя да живея далеч от морето”, казва Елена.

От малка мятала въдицата от брега край Крапец. Не си е и мислила, че ще захване този занаят до 1995 година, когато я съкратили от ТКЗС-то. Тогава е била едва на 30 години. Младата жена започнала да си изхранва прехраната с 2 малки мрежи за попчета. После мрежите станали 6. През 2003 година си купила и собствена лодка, тип мичуринка – 7,5 на 2 метра.  На ден хвърляла на ръка от 500 до 800 метра мрежи. Сега лодката й е оборудвана по европейските стандарти. Всичко е автоматизирано с лебедка. Елена си има и капитан – Сергей Христов. Той и двамата й синове, на 20 и на 18 години, съставляват екипажа й.

“Като ходих за първи път в Агенцията по рибарство и аквакултура в Добрич за билета си, ме наобиколиха като извънземно. Два пъти ме попитаха за какво идвам, а като им казах, ме гледаха няколко минути със зяпнали уста”, спомня си сега със смях Елена.

По същия начин погледнали на мерака й за рибарски занаят и колегите й в Крапец. Първо я взели на майтап, доста време се отнасяли към нея несериозно. Докато един ден Елена тръгнала за първи път за акула.

Елена тъгува за морето, когато не може да е с лодката си в него.

“Ти ли, ма пикло, ти ли ще ловиш акула? Ако ти се върнеш с една акула, аз ще я изям жива.” Това били думите на един от старите рибари в Крапец. Всички на брега чули какво казал и приели сериозно обзалагането. Елена взела, че се върнала не с една акула, а с цели десет. Рибарите я чакали нетърпеливо на брега. Младата жена била страшно горда от себе си, не забравила баса и се заяла с морския вълк. Избрала най-малката акула и му предложила да я изяде жива. Той обаче отказал и до ден-днешен тази случка се разказва сред гилдията в Крапец.

“За тебе говорят, че слагаш мъжете в малкото си джобче. Вярно ли е?”, питам Елена. “Щом така говорят, значи е вярно”, скромничи тя. Но после признава, че ги бие по много неща – по улов, по смелост. И сега си спомня един ден, когато вълнението на морето било 3 бала, а тя се втурнала сред бурята с лодката си, за да извади мрежите. “Трябваше да ги извадя, защото бяха съвсем нови и морето щеше да ми ги накъса”, обяснява ми Елена. Влизала е с лодката си в морето за акули на дълбочина 40 метра, два часа се пътува дотам. Най-голямата акула, уловена от нея, е била с дължина 1,50 м.

Женски глезотии при Елена няма. В гардероба й липсват рокли и поли, ходи винаги спортно облечена и късо подстригана, без прически. Обувки с високи токчета няма, грим не слага. Използва единствено парфюм, червило и лак. Не гледа и сапунки по телевизията. “Изобщо не съм в час какви сериали дават, нямам време”, признава рибарката.

По обяд се чисти уловът и се подготвя за продажба.

Виж, мач не пропуска. Сядат със съпруга си сега всяка вечер и гледат всички мачове от световното първенство. Преди да се захване с рибарлъка, много обичала да плете – на една и на две куки. Сега обаче уменията си в плетивата използва в плетенето на мрежи. Никога не си купува готова мрежа, защото е много скъпа – по 150-160 лева. Купува си само материалите и си сглобява мрежите сама. “Понякога дори псувам, когато се налага”, отговаря на този въпрос Елена и признава, че ругатните й на моменти са доста цветисти. В зависимост от ситуацията. Колегите й са свикнали и не й обръщат внимание. “Много бързо се паля”, признава Елена. Некоректността и упоритата тъпотия я изкарват от равновесие и започва да реди псувни една след друга. Бойният й характер на зодия Овен обаче й е спечелил уважение и респект в цяло село Крапец. “Имаме много приятели, без гости не оставаме”, казва със самочувствие тя.

Не е лесно да си жена рибар, споделя Елена. Всяка сутрин става в 6 часа. Бута лодката, влиза в морето и вади мрежите от предния ден. До обяд трябва да е продала рибата, да е изчистила мрежите и да ги е хвърлила отново. Вярно е, че от 2-3 години рибата намаля, споделя мнението на колегите си Елена. Преди с 400 метра мрежи е вадила по 120 кг риба, сега с 1400 метра вади едва по 30-40 кг. Имало е случаи, когато хвърли мрежите и ги вади абсолютно празни.

Елена е единствената жена – ловец с билет в Добруджа. Всички мъже се ошашавили, когато започнала да кара курса и взела, че издържала успешно изпита. 60 авджии от дружинката в село Ваклино отначало не искали и да чуят за жена с пушка, не пожелали да я приемат за колежка, но постепенно разбрали, че Елена е със силен характер и издържа на всички преходи наравно с тях. Тя признава, че няма кой знае какви рекорди в авджилъка с пушката си ИЖ, но пък за Коледа без проблем се справя с прасето в кочината.

Сега риболовът е забранен и морето страшно липсва на Елена. Чака с нетърпение да завали дъжд, за да метне въдицата за попчета. Колоритната дама непрекъснато търси нови предизвикателства. Следващият връх, който си е наумила да покори, е кетап за капитанско право.

В Крапец никой не се съмнява, че Елена ще се справи. А засега тя е поредният важен и странен обитател на рибарското село. То е притихнало в очакване на новия сезон. Но пък сега е времето на любопитните истории. Като тази за рибарката Елена, например.