Кръстина Маринова
в-к Стандарт

Риба има, ама хора няма, кахъри се един от най-старите морски вълци в Шабла Петър Минчев-Перчика. Така го знаят всички по цялото Северно крайбрежие. 62-годишният опитен рибар влиза в морето само ако има млади и силни мъже наоколо да избутат гемията му от брега. Но щом хвърли мрежите, винаги пълни ги вади. Седмица преди Никулден уловил цяла лонда с лефер. Най-хубавата риба, за да има за празника. Калканът е най-вкусен, той е царят на рибите, контрира Инан Акиф. Той е признатият тартор в рибарското селище “Кария”, разположено на брега на морето до най-стария фар на Балканите. Акиф и приятелите му са основатели на първото и единствено по Северното Черноморие сдружение на рибарите.

В началото на годината 8 съмишленици регистрирали в Добричкия окръжен съд рибарска кооперация “Кария”. Сега ще приемат нови 20 членове в нея. Напливът вече е голям, защото сдружението спечели самостоятелна квота за улов на калкан. Без посредници, без никаква шапка от “едри акули ” в бранша, за които да работят. Задругата защитава интересите си и най-вече цената на уловената с много труд и рискове стока. Матрапазите вече не обикалят района ни, няма хляб за тях тук, твърди Инан, който е председател на сдружението. За 2004 г. шабленските рибари са извоювали най-голям дял - 1,850 т от общата квота 40 т калкан за цялото Черноморие. До момента са уловили 700 кг деликатес и цяло лято са зареждали ресторантите в Златни пясъци и Албена. Чужди кораби идват и тралят дъното, хвърлим мрежите, а те ги съдират, оплаква се рибарският шеф. Бракониерските акции за улов на калкан идвали най-много от Турция. Гемиите от южната съседка влизали на 30-50 мили навътре в морето и хвърляли наведнъж по стотици огромни мрежи. Защо трябва нашата риба да е техният добив, ядосва се 35-годишният Инан. Преди години той бил на гурбет в Бяло море. При едно излизане вадел риба, колкото комшиите за цяла седмица. Така се ядосали на слуката му, че викали военни да разкарат българина от територията им.

Лошото е, че шабленските рибари не могат да бъдат конкурентни на турските в наши води. Причината е, че лодките им са малки и влизат само на 2-3 мили навътре в морето, казва ветеранът бай Петър-Перчика. Рибарите и поминъкът са на изчезване, категорични са събралите се на сутрешно кафе в кръчмата “При бай Пешо” на брега. В Шабла няма кей за лодките, издават най-голямата си болка те.
Преди 6 години започнали да строят пристана от МРРБ и го оставили недовършен. Имало пари по програма ФАР и никой не знае къде потънали.

[singlepic=127,640,480,,center]


Шабленските гемии са нахвърляни някак тъжни и самотни на брега. Когато е зима, сякаш адът слиза в морето вълните грабват и завличат по няколко от тях. За да ги измъкнат и спасят, мъжете рискуват главите си. Затова по-възрастните морски вълци вече гледат да не дотягат с безсилието си и малко по малко се пооттеглят от занаята. А младите все по-рядко се хващат да хранят къща с него, казва Перчика. За него и колегите му играта със стихията, особено тук, на север, напомня руска рулетка - никога не знаеш ще излезеш ли жив от морето. Последният инцидент бил миналата година, когато рибарите извадили трупа на млад колега от Тюленово чак на 29-ия ден. Оттогава, слава Богу, морето не е вземало жертви сред мъжете от Шабла. Кооперация “Кария” направила почти експертен проект за довършване на пристана за лодки и го изпратила до няколко институции, последно до областната управа в Добрич. Засега на морските мъже рамо дават само специалистите от Агенцията за аквакултури и рибарство в града. А иначе на крачка от тях и по-близо до правителствената резиденция в Шабла багери и тежки машини укрепват брега по проект на ведомството на Церовски и на комисията за бедствия на стойност 1 млн. лева. Всъщност морето е изяло няколко метра от сушата през последните години - абразията е адът за Северното крайбрежие, признават местните.

ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ РИБАРСКО СЕЛИЩЕ КАРИЯ »

Още по темата